Мисля си, че да си щастлив през лятото, е някак естествено. Това е нещо дълбоко закодирано в генетичния ни код, свързано със светлината и топлината, нещо, което ни кара да се отпускаме, да гледаме по-оптимистично и с вяра в бъдещето.
Лекомислен сезон е, шарен и шумен, общителен. Има лекота и желание в лятното щастие, доброта и топлота. Пъстро и пеещо е в душата ни, а сърцето търси познати и непознати пътища и пътеки и пътува по широкия свят. Време, в което намираш повече часове за старите приятели и откриваш нови такива. [[quote:0]] Щурите идеи, които преди са ти изглеждали твърде шантави, сега са в палитрата на "защо не?".
Музика има в щастието през лятото: от птичия хор, в който на разсъмване се включват различни гласове и който привечер неусетно изгасва, през горещия вятър, който пее през отворения прозорец на колата, шумоленето на тревите в полето, листата на дърветата, вълните от морето, пясъка, крилете на шарените пеперуди, жуженето на пчелите и щурците с техните цигулки... Всичко има своя мелодия, чиста и безкрайна, обещаваща сякаш вечността. [[more]] Вкусно и нехаещо за добрите маниери, лятото е нахално щастливо! Краката му са боси, ноктите - лакирани, а косите - несресани. Фалшиво подсвирква и си купува сладолед, стои до късно навън, бъбри и пие питиета с разнообразни съставки, в чашите ледчетата дрънчат в такт с многото думи... Мълчи си само на брега или прави дълги разходки. Горещо и потно, то не мисли за утре, тук и сега е и изглежда безкрайно, трябва му само чаша чиста вода!
На рози ухае, а в кварталите стари се носи миризмата на простички гозби от късни вечери. Смях пада по тротоарите от прозорците широко разтворени, по балконите дремят котки и има цветя. Къси са сънищата му и пълни с вълшебства. Не вярвате ли, тогава направете справка при Шекспир!
Лениво, благосклонно, мързеливичко леко, боже, колко за малко при нас е лятното щастие!
