ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да готвя или да не готвя – това е въпросът!

Да готвя или да не готвя – това е въпросът!

Поредният безумен ден измина, търча към вкъщи, мислейки си не как ще си легна и ще заспя така лелеяния зимен сън, а какво ще сготвя. „Готвя” - омразно действие, очакващо се от всяка жена!. Няма как, все пак ще трябва да се направя на добра домакиня, все пак обичам семейството си, нищо, че не обичам да готвя. Започвам да се убеждавам, че дори нямам нищо против, готвенето не е нещо неприятно, тъкмо напротив - дава ми възможност да изразя любовта си към хората около мен и най-вече към мъжа ми. Почти убедена в това, започвам да ровя из хладилника, опитвайки се да създам план за действие. Успявам! Неусетно почти съм готова с вечерята, въпреки неистовите усилия на детето да ме отклони от целта! Аз съм Върхът! Любяща и грижовна съпруга! Винаги готова да сложи нещо на семейната трапеза! Вечерята е сложена! Съпругът ми е нахранен и готов да се запъти към телевизора...Очертава се една спокойна и приятна семейна вечер, но не би - незнайно как в привидно неангажирания ни разговор се появява темата за готвенето – ГОТВЕНЕТО! Как аз не готвя никога, че почти не си спомнял кога за последен път съм сложила нещо на масата. Започвам да не чувам, всичко се превръща във фонов шум и слава богу заглушава тези уж невинни съпружески коментари. Полагам неистово усилие да не избухна, защото ЗНАМ – той не е виновен, че така е възпитан. Три ястия, че ако не и повече, на масата – всяка божа вечер. Пълно и сто процентово обслужване от страна на мама. Гладен ли си, жаден ли си, какво ти се яде, искаш ли това, а защо не онова... И в този ред на мисли аз и моите набързо сготвени ястия изглеждаме тъжно- жалки и незабележими за НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МЪЖА! Е, мисля си,  какво пък...аз така или иначе НИКОГА не готвя, защо тогава да си правя усилия да се препъвам и терзая, като това никога не се забелязва. Готвя или не – няма никакво значение. Докато не се срасна с печката, никой няма да забележи усилията ми и за това , мили ми любими – скоро няма да готвя, пък кой знае... утре може да забележиш това! 

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...