ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Декември, който винаги ни кара да се преоткриваме

Декември, който винаги ни кара да се преоткриваме

Снимка: Pexels

Здравей,

Декември дойде и отново си отива. За пореден път остави след себе си едно огромно напомняне. Напомняне, което ние подминаваме всекидневно с мисълта, че имаме време. Напомнянето да се вглеждаме повече в себе си и да не се страхуваме да правим онова, което наистина обичаме, и да бъдем с хората, с които желаем. Най-предизвикателната и значима връзка е тази, която имаме със самите себе си. Аз мога да се похваля с това, че за първи път наистина разбирам доста от емоциите, които съм чувствала към света, към хората, към човека.

Декември, както всяка година, успя да предизвиква противоречиви емоции в мен. Някак винаги нямам търпение неговата страница от календара да се появи, но когато времето за нея настъпи, мислите започват да бушуват в главата ми, а чувствата – в сърцето ми.

Декември ухае на мандаринови кори. Декември е чувства. Всяка година по това време сърцата ни се изпълват с нови мечти въпреки студа навън. Копнежите са навсякъде около нас и любовта определено присъства. Това е период, по време на който поспираме малко и си спомняме, че всеки сезон има своите красоти. А красотата сега е следната. При пращящите огньове, когато навън е студено и никой не иска да излиза, но не заради студа, а защото има нужда от почивка, разговаряме с баба и дядо, слушаме истории за тяхното детство и често очите ни се насълзяват. Препрочитаме любимите си приказки. Пием чай, за да се стоплим, докато гледаме анимации.

Ако сме късметлии, успяваме да направим снежен човек и да се пързаляме с приятели, забравяйки, че светът съществува, отхвърляйки факта, че най-вероятно ще се разболеем. Правим всичко възможно този декември да бъде такъв, какъвто сме си го представяли, защото за някои това е последната година на непълнолетие. Опитват се да съберат цели 17 години в един месец, да вкарат колкото се може повече символика, защото никой детайл не им се струва незначим. Други се срещаме с месец декември вече пълнолетни. Определено е странно.

Чувстваме се пораснали, но е хубаво, защото знаем, че никога няма да загубим детето в себе си. Може дори да приготвим първите си бисквитки.

Декември също е среща с 365 дни. Всичко онова, което сме могли да бъдем, но не сме. Мечтите, които не са се превърнали в реалност. Пътуването, което все още не се е случило. Пропусната първа целувка с човека, когото сме харесвали. Страховете, които не сме преодолели. Битките, които сме загубили. Закъснелите жестове, които вече не искаме. Наскърбените души, които сме видели и които сме били. Успехите, за които сме се трудили, за които не сме спали и които са пропуснали да почукат на нашата врата. Смъртта, с която неизбежно сме се сблъскали. И все така – малки, големи негативни събития, способни да обезнадеждят дори най-вярващата душа.

Бидейки оптимист през целия си съзнателен живот, аз лично харесвам и тези неща. Ще попитате защо. Защото те са една от причините за нашата мотивация, за изграждането на нашите личности. Именно тези моменти на крах ни показват на кого можем да разчитаме, какво наистина искаме и колко сме готови да дадем за него. И най-важното –показват ни какви сме в действителност, защото "кои" ще гадаем да края на живота ни.

Оказа се, че декември е време на контрасти и нюанси. Защото декември е огледало към годините като дете, малкия квартал, улицата със спомени. Прошката, която сме дали на хора, които наистина обичаме. Последните желания за тази календарна година. Хората и нещата, които ще останат в нея. Това е месец, в който си обещаваме да бъдем по-малко мързеливи, да бъдем по-благодарни, по-мотивирани. Декември е тук, за да ни подсети да запечатаме всеки един спомен, всеки един човек и да ги помним завинаги. Нещо важно – да мечтаем повече, защото колкото и да не искаме да си признаем, светът има склонността да бъде никакъв понякога.

Аз успях да повярвам, че ако помахам за чао на декември, ще дойде моята Нова година. А по време на тази вечер, вече вярвам, се случват чудеса. Чудото на истинската любов, чудото да си жив.

Декември е обещанието, че следващия път няма да се питаме кога дойде декември.

Твоя,

Момиче, което си мисли за всичко

 

4 неща, които да оставим в 2019-а

 

 

Казвам се Станислава и съм на 18 години. Живея в дълбините на оптимистичните си моменти. Амбициозна съм, занимавам се с много неща в различни сфери. Обичам пролетта, защото според мен това е най-вдъхновяващият сезон. Приятелите казват за мен, че притежавам огън, чрез който мотивирам хората да вършат повече. Правенето на другите щастливи прави мен щастлива. Харесвам да се запознавам с нови хор...