Колко често пишем текстове, поеми, песни за човека, в когото сме влюбени, и колко рядко правим същото за приятелите си?
В крайна сметка те са тези, които ни дават сили в моментите, в които сами не виждаме как ще се съберем, за да се изправим на крака. Те са тези, които не се изморяват да ни дават един и същи съвет, докато не се осъзнаем. Те са тези, с които можем да се караме, но на които можем и да звъннем по всяко време на денонощието, ако има нещо, което ни тревожи.
Те са тези, които ни обичат безусловно и които ни приемат такива, каквито сме.
Те са тези, от които можем да се учим, на които да се възхищаваме и с които да създаваме спомени. Скъпа приятелко, това е за теб.
Ние с теб сме от двойките най-добри приятелки, които не могат да изберат дата за годишнината си, затова имат три. Ако трябва да бъдем честни, никога не сме ги празнували както подобава, защото винаги изниква непредвидено събитие, но пък никога не пропускаме да си честитим (поне аз, защото ти забравяш).
Ти си като дъжда през лятото, не ти трябва да се появяваш често и обикновено не предупреждаваш другите, когато го правиш, но това не означава, че те няма. А аз съм като манията ми по синия цвят – винаги съм тук.
Често си мислим, че да напишеш нещо до най-близкия си човек, е най-лесно, защото го познаваме. Но не е, именно поради същата причина. Внимаваме какво казваме, защото след толкова много време повторението е неизбежно. Нека започнем, пък ще видим докъде ще стигнем.
Разговорите с теб винаги са по-лесни вечер, защото не си ранобудна. Пък и през нощта, когато думите придобиват магнетично звучене. Ти си от хората, с които можеш да изпратиш залезите навън с едно хубаво питие в приятна обстановка и да посрещнеш изгревите с топли пресни кифлички с локум от пекарната до вкъщи.
Знаеш ли, цигарите ти отиват, придават ти повече власт. Рядко го казвам, защото знаеш отношението ми по този въпрос, но тук е различно. Ти си от хората, които имат специфичен аромат на Франция, на нежност, защото си изкуство. Човек може да научи толкова много от теб, толкова си необятна, толкова прекрасна. Знаеш как да подложиш на съмнение всичко. Дори човекът срещу теб да е бил убеден в нещо, след разговор с теб вече не е.
Пишеш прекрасно, въпреки че рядко срещам позитивно четиво освен пожеланията за рожден ден. Умееш да проникнеш в тъгата, изследваш я, приютяваш я. Виждаш отвъд казванията на хората и разбираш от какво имат нужда те.
Винаги знаеш какво да кажеш.
Само аз и ти знаем колко малко написах и колко много казах сега, защото това е удивителното да имаш толкова близък човек – разбирате се дори с една дума, с един поглед. И нека не забравяме, че 1929 километра не определят близостта на двама души. Те са само повод да си изпращаме повече снимки, на които едната от нас изглежда грандиозно, а другата показва колко различни физиономии може да направи. Точно това е красивото – допълваме се както бутилката с нейната течност.
В крайна сметка не беше толкова трудно да напиша това, просто изцедих една малка част от любовта ми към теб и се получи.
В края на деня, през колкото и трудоемки неща да е преминало сърцето ти, е хубаво да пишеш на приятел, който знае, че ще продължаваш да правиш същите неща, макар да не е съгласен. Приятел, който успява да бъде най-голямата опора на света, да те приема такъв, какъвто си, без да се опитва да те промени, и да не позволява на никого да се доближи до теб, защото знае колко трудно преживяваш трудните моменти.
Прибавям и всички моменти, в които сме се смели дори на най-глупавите неща. Не за друго, а просто защото сме си ние. Знай, че заедно ще прекараме годините до 46.
На Р.
От С.
