Любов и други бедствия

Добър ден на висок ток

Добър ден на висок ток

Влизам в тясната чакалня на лекар с частна практика миналата седмица и поздравявам с "Добър ден". Но не тихо, смрънкано някак, а едно умерено и ясно "Добър ден". Сестрата е на телефона и кимва, а от останалите 4-5 жени само две казват нещо, което не разбирам, но все пак приемам като обратен на моя поздрав.

Сядам и чакам. За близо час на това място дойдоха още няколко жени на различна възраст. Нито една не поздрави при влизането си. Ама не усмивка,  кимване или фраза някаква – нищо. Отпърво малко се ядосах, защото нали споделяме това общо пространство – толкова тясно така или иначе. После започнах да ги наблюдавам и ми се струва, че липсата на поздрав не беше заради липса на възпитание или от лошотия. Просто тези жени нямаха самочувствието да го кажат този "Добър ден", на който, сигурна съм, са ги учили и у дома, и в училище.

Мен лично баба ме е учила да поздравявам с "Добър ден" по този начин – с умерен тон, но ясно. Винаги казваше, че това създава добро първоначално впечатление за мен и показва внимание към другите. Освен това сега бих допълнила, че показва и нашата самооценка. Имаше една поговорка според която някои жени само като влязат в една стая и я превземат с дух и присъствие. Мисля, че всички такива жени владеят обикновения код на общуване наречен "Добър ден".[[quote:0]]Добър ден казва “Здравейте, аз ви виждам. Не знам имената ви, но виждам, че сте тук. Вие сте забележими и присъстващи.” Добър ден също казва, че “Аз съм тук и аз съм присъстваща като вас. Имам добро самочуствие и прилична увереност”.

"Добър ден" е позитивен подход за дълготрайни или краткотрайни отношения. И не струва нищо. Както усмивката – другият аксесоар на доброто самочувствие. Едно "Добър ден" с усмивка – мощна комбинация, пред която ще избледнее и съвсем леко залюпилият се червен маникюр (но съвсем леко и току-що!) и тази младежка пъпка на 40 и кусур години, която се опитвате да скриете под пластове фон дьо тен и какво ли още не. По "Добър ден" ще ви посрещнат, ако го кажете. По маникюра – ако го премълчите.[[more]]А защо на висок ток? Защото няма друго средство – макар и не безплатно – което така да подпомогне повдигането на женското самочувствие, в пряк и преносен смисъл. Много харесвам ниски обувки тип балерини, но как се чувствам на ток... несравнимо. Дори и не особено висок, но ток.

Добър ден с усмивка и на висок ток – струва си да опитате!