Котка в косите ми и още една върху корема. Дълъг слънчев лъч. Мекота и мирис на кафе. Сънливи извивки.Говорим по-бавно. Слушаме се без истерия и гневни засечки. Неделя е!
Заслушвам се в сърцето си. Следя дъха си. Днес имам време. След препускането цяла седмица, мога да надникна в чекмеджето, пълно с мечти и спомени. Малко са поомачкани. Не са подредени в строен ред. Имам ги всякакви.Някои са много стари,увити в пожълтели вестници. Други са новички, с бебешки пух - новоизлюпени.
Гледам ги, чувствам си ги. Ухаят различно. Връщат ме назад във времето. ..Ето тук една мечта, завързана с поизбелели,розови панделки. Затварям очи и се виждам как покрита с пот,сълзи и сополи се опитвам да се задържа на върха на пръстите си. Краката ми са оковани в палци - неосъществената балерина.Сега се усмихвам. Мислех си, че почти недокосвайки земята, ще полетя и ще превзема света. Вече знам, че в живота се успява когато си здраво стъпил на краката си.
Още една много стара мечта. Много момичешка - да срещна принца! Онзи ,точният мъж, който ще ме избави от всички беди и злини. Понасяме се двамата върху огнен жребец, на фона на по холивудски залязващо слънце. Хепиенд, разбира се!
Към днешно време, след многократни, уви неуспешни опити за“...И заживели щастливо.” Знам,че никой не може да те избави от собствената ти глупост и страст към драмата. Спасяваш се сам. Наградата е , че променяйки собственият си мироглед, изведнъж, туку виж блесне и някой принц на хоризонта. Е, може да няма кон, но ще има ръце,които да те прегръщат, подкрепят и пазят. Няма да има целувка за събуждане от стогодишен сън /кой ще ти чака толкова/, защото си будна отдавна и ти ще избираш, а не тебе да избират.
Издърпвам за ушенцето една покрита с водни боички мечта. Художникът в мен. Огромното ми желание професията ми да е цветна. Да творя, да сливам и разделям хилядите багри върху белия лист. И това не ми се случи. Баща ми каза,че тази работа не е за жени?! Обаче това е една друга история.
Днес знам,че художник е всеки. Рисуваме върху ежедневното бяло платно. Цветовете са огледала на емоциите ни. Понякога посягаме към тъмните боички, а друг път към по -светлите и огнени цветове.
Мило чекмедженце! Оставям се миналото да отекне в мен вече без болка. Приела съм, че не съм втора Мая Плисецкая, но често си танцувам вкъщи. Режисирам хореографията на фантастични спектакли.
Поглеждам в очите на моят „принц”. Усмихвам се и съм щастлива,че си позволихме да се намерим. След сблъсъци, войни и сълзи, поизгладихме перата и решихме да си дадем шанс.Едни помъдрели принц и принцеса...
Хубаво нещо са неделите! Не е лошо, когато подреждаме дрехите в гардероба да си поглеждаме и в тайното чекмедже. С изненада ще установим, че ако сме спрели да се сърдим на света - родителите, обстоятелствата и най-вече на себе си, всъщност ние сме осъществили мечтите си. Облекли сме ги в днешни, реални, модни дрехи. Нещо сме махнали, друго сме добавили...
Хубаво нещо са неделите!
Автор: Десислава Георгиева
