ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Февруари и Март, една вечна история

Февруари и Март, една вечна история
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Здравей,

Подозирам, чудиш се защо реших да споделя мислите си за Февруари в края на Март. Мислех си, че хората са забравили за него, как той е преминал през емоциите и разсъжденията им. Концентрирани са върху Март, върху неговите предизвикателства и неволи. За Март не бих могла да направя встъпление, предполагам, че ще прочетеш за него по-надолу. Но те предупреждавам, че това е първият път, когато пиша за два месеца едновременно. Бъди готов за хаоса, който следва и който за първи път – не се страхувам да споделя с теб.

Вторият месец от годината, Февруари, оставя след себе си мисли и случки, които довеждат почуда в хората. Почуда дали всичко върви по най-добрият възможен начин. Почуда дали ще успеем. Почуда дали ще намерим друго освен обичайното, около което градим животите си. Заедно с всички тези въпросителни, Февруари има още една страна, по-позитивна бих казала аз. Това е месец, в който правим най-доброто, на което сме способни, доверяваме се на собствените си възможности, отделяме време да осъзнаем и да бъдем горди с постиженията си, не сме толкова критични към себе си, излизаме от така познатата ни комфортна зона, ставаме по-оптимистични относно бъдещето, живеем в настоящето, не се доверяваме на минали поведения и най-важното – правим малки стъпки към голямата цел.

Чудя се защо ли ние хората, с течение на времето, забравяме да водим монолози пред самите себе си, че дори и пред света.

Не знам дали причината се крие в това, че вече все по-малко обръщаме внимание върху това, което научаваме, преживяваме или просто смятаме за безполезни действия от този тип. Според мен, понякога е хубаво да намираме време за такива малки, и в същото време големи, монолози пред себе си, защото иначе не бихме могли да откриваме отговори на екзистенциални въпроси за собствената ни личност и за тези, които стоят срещу нас, и които въпроси ни вълнуват всеки ден.

Живеем в 24-часова драма. Жалки сме. Правим всичко, което ни заобикаля да изглежда натякващо, еднообразно и банално, че чак става изкуствено. Смятаме, че всичко е “тъпо”, защото слушаме едни и същи съвети всеки ден. Въпреки това не чуваме онова, което желаем, за да се почувстваме сигурни в собствените си решения. Ден след ден изпадаме в тъжни спомени, навярно породени от нещо ежедневно. Забравяме как да различаваме тъжните от щастливите спомени, защото се самосъжаляваме и предпочитаме да се сещаме само за тъжните, защото си мислим, че по този начин околните ще ни забелязват повече. Грешим.

Плуваме в кръг. Кръгът сме го преплували и преди, но какво от това? Всеки път аха да се удавим, изплуваме с малко вода в белите дробове. Водата знаем, че ще остане като белег. Белег в душата ни, който да ни напомня какво сме преживели. Преживявания, към които се връщаме, защото мислим, че този път ще е различно. Различно, което можем да намерим в старото. Старото в кръга. Кръгът…

 Има още...

Казвам се Станислава и съм на 18 години. Живея в дълбините на оптимистичните си моменти. Амбициозна съм, занимавам се с много неща в различни сфери. Обичам пролетта, защото според мен това е най-вдъхновяващият сезон. Приятелите казват за мен, че притежавам огън, чрез който мотивирам хората да вършат повече. Правенето на другите щастливи прави мен щастлива. Харесвам да се запознавам с нови хор...