Любов и други бедствия

Food vs Culture

"Един ден на Боян Афанасиевич" се изчерпа отдавна...

Food vs Culture

Тъй като много приятели и познати се интересуват как оцелявам физически (някои дори ме наричат незлобливо и закачливо "Хлорофила"), тук ще направя паралел между чисто биологичната храна и културната дажба, които поемам. Още повече, че форматът "Един ден на Боян Афанасиевич" се изчерпа отдавна.

Ставане в 11 (100 коремни преси, 50 лицеви опори), чаша мляко (не препоръчвам всекиму, с възрастта трудно преработваш тази силна храна, но при мен действа, защото е на гладно и не е примесено с нищо друго, по препоръка на гастроентеролога ми, френски възпитаник). Залепвам се за израелския сериал "Похитени" по Bulgaria On Air, после The Killing по BTV Cinema. Пресата (вестникът е един, знаете), много слънце. [[quote:0]] После "Лансароте" на Мишел Уелбек (стари текстове, но вечно актуални). Ще повторя, че под скандалната му външност на циничен мизантроп се крие отчаян и разочарован идеалист и хуманист. Привършвам я и веднага се прехвърлям на "Паяжината на земята" на Томас Улф. По "Синемакс" ме чака "Воля" (всъщност "Остроумие") на Майк Никълс с Ема Томпсън (ще пиша). Изяждам 300-грамов домат със 100 грама сирене, прокарвам с половинка бира. Другата съвестно затварям с капачка за утре, макар и да мразя това евтино, миризливо и просташко питие, но с ядене и за здраве може. Продължавам с "Розета" на братя Дарден (качили са го от CINEMA+), който е най-слабият им филм, но има "Златна палма". И... то станало време за излизане.

Тъй като съм станал донякъде кисел и претенциозен към събеседници, защото опитът ме кара да си представям и преценявам с голяма точност диалога и темите предварително, а безмислиците и комплексарските изхвърляния, придружени с въпиющо невежество, ме уморяват и отегчават, не е много интересно. Но все пак прекарвам времето приятно, защото не усещам кога съм си изпил кафето и водката (малка) сред лакърдии, кодоши и смехове (ученички, за жалост, няма, преживяването е стриктно маскулинено). Мда, всъщност скука и повторение, без сърдечна и естетическа тръпка (които ми се случват все по-рядко, но за такива моменти се живее). [[more]]Настъпва времето на сериалите (отново). Докато гледам Better Call Saul ("прекуелът" на Breaking Bad) по ACM и след това Peaky Blinders, хапвам 50 грама печено кашу (задължително от "Старата фурна", не е продуктово позициониране, а маниакално търсене на качеството) и една малка праскова и пийвам 70-80 грама водка. Завършвам деня с плодово кисело мляко с череши "Данон", да ми държи, докато чета поне час преди заспиване.

Можете сами да си изчислите калориите и информацията, които съм поел, и евентуално да ги съпоставите. Дали се превръща в култура, е друг въпрос. Постоянно цитирам един руски филм, че "опитът е мъдростта на глупака", а да си начетен, не значи да си умен. Винаги съм казвал обаче, че трябва да се храниш оскъдно (когато мислиш за яденето като за удоволствие, а не като за досадно задължение, значи си остарял, а лакомията е смъртен грях; хората едно време са постили, разбирай гладували, по близо три месеца) и да си ненаситен за култура, знания и ерудиция, за преживявания (емоционални, сексуални и интелектуални) и нови предизвикателства.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.