Любов и други бедствия

Из улиците на града 1

Почти навсякъде е разбито, неприятно, занемарено, дори опасно за краката, за малки и големи деца, за колела на детски колички, за бастуни, тротинетки и токчета

Улиците на града – невъзможност, трудност и любопитство

Вървя. От улица до улица, през друга улица... в мрежата на града.

Отново е горещо, отново всичко е бяло от горещината, прашно и задушно. По улиците на София става все повече и повече непроходимо и винаги почти всичко е в ремонт – улици, пространства, фасади. Почти навсякъде е разбито, неприятно, занемарено, дори опасно за краката, за малки и големи деца, за колела на детски колички, за бастуни, тротинетки и токчета.

По улиците на града има толкова много и разнообразни реклами и неща, които спират, примамват, открадват и захвърлят погледа (заедно с мисълта) на различни места – толкова различни и толкова много, че трудно можеш да си ги вземеш и върнеш обратно ненапрашени и неомазнени. Не можеш да ги върнеш същите лесно и бързо.

Не можеш и да вървиш лесно и бързо, въпреки че искаш или дори въпреки че бързаш и не ти остава много време до мястото, до което би трябвало да стигнеш лесно и бързо. Не можеш. Не можеш да вървиш по улиците на града просто, логично, бързо и лесно.[[more]]Часове, месеци и много повече месеци, прекарани из улиците на града, са се натрупали и задръстили в най-скритите или в по-достъпни кътчета в ума ти, претрупан от образи, спомени, представи, миризми, усещания. И всички те ти напомнят: не е възможно да стигнеш лесно и бързо, не е лесно да вървиш по софийските улици, без да си нараниш крака, да си изцапаш или развалиш обувките, да замърсиш визуално съзнанието си, да се отвратиш от мръсните, скрити и открити местенца на разпад, разруха и грозота. Не е лесно да запазиш ведрината на погледа си, не е лесно да чувстваш доволство, радост и позитивизъм от деня. Това е наистина трудно.

А необходимо ли е, за да се чувстваш добре и вдъхновено?


Улицата – визуално приключение

Кое, за всеки от нас, дефинира думите красота и творчество? Нашите представи, вкусове, традиционни културни наслагвания, възпитание? Или, в допълнение, способността да откриваме скрития смисъл и красота на нещата? В нещата, за които мислим, търсим, случайно виждаме, използваме, в нещата, които си представяме, създаваме, обичаме и назоваваме с любов, с досада или отвращение...

Ето, имам дизайнерски проект за лого и бранд на Mish Mash Fest, организиран от “Момичетата от града”. Определено много интересна и вдъхновяваща творческа задача. Часовете минават, аз търся, търся образите на града, които да втъка, да променя и с които да изградя своята образна представа за логото на един градски фестивал, събрал на едно място дизайн, мода, кино, грим, козметика, неспирни усмивки, творчески идеи, цветове и неочаквани форми, оригинални дизайнерски бижута и мечти, различни вкусове, желания, красота, ухание и градски потенциал.[[more]]И се впускам отново в ново градско визуално приключение. По улиците на града – едно пространство за откриване на скрита красота. Нещо като огромен, добре затворен, но просенен джоб, пълен с неочаквани форми и идеи, елементи от архитектурна геометрия, визуална поезия и графични знаци – скрити послания с различни значения, прецизни скулптурни детайли, неокласически, сецесионови, модернистични и мутробарокови фасади, зелени пролуки и изящни метални решетки, разнообразни и начупени паважи до елегантни витрини, смесени, разпилени и събрани отново и отново в разноликата тъкан на града.


Градът като творческа лаборатория

Какво е красиво и какво е грозно? Какво е интересно и какво е тривиално?

Кое ти трябва и кое не ти върши работа? Вървиш, вървиш, гледаш, снимаш, продължаваш да вървиш, докато ги откриеш. Твоите градски картини – дизайнерски елементи, които да претвориш в нови графични символи с нови значения.[[more]]В едно от тези кръстосвания по улиците открих една интересна серия – градски решетки за приземни улични етажи, които намирам за много красиви като детайл и композиция.

Прашни, елегантни, запуснати, добре измислени, занемарени, любопитни и потайни, изоставени, прецизни и красиви, преливащи от паяжини, избледнели спомени и боклучета, скрита красота и забравен дизайн.

А търсенето продължава.