Днес съм в особено настроение и съм готова да ви разкрия три много важни тайни. Първо, дядо Коледа не съществува. Второ, не сте Пепеляшка и вероятността да ви стане стъклена пантофка, която да ви свърже с богат, благороден принц или богата холивудска звезда (което е едно и също), е като да ви уцели метеорит. Трето, много е възможно да прекарате целия си живот, нямайки това, което мислите, че трябва да имате, в чисто материален смисъл. Последното по някакъв начин усещам свързано с първото и второто...
Как да живеете щастливо след тези тежки сблъсъци с реалността?
Ако мога да облекча страданията на поне една жена, която се чувства лично засегната и не може да преживее, че на този свят има българки, които си купуват палто за 20 хиляди евро, а тя не, с охота ще споделя моите лични начини да бъда безпределно щастлива, без да имам нито богат съпруг, нито чанта Furla. Ще го направя във възможно най-кратък и систематизиран вид.
1. Не се сравнявам
Да се сравняваш с други хора според мен е много грозно, тровещо и незряло поведение. Не го смятам за естествено след определена възраст и смятам, че всеки трябва да си е избил тази дребнавост, да е захвърлил тесния аршин и да е наясно, че е самостоятелна единица живот, който ще протече по стария еврейски принцип „След 7 сити идват 7 гладни”, тоест - с възходи и падения. Не се иска никакъв талант, за да спреш да се сравняваш и да оценяваш живота по това какво нямаш.
2. Възползвам се максимално от Интернет и знам английски
Не чак толкова отдавна културни са били предимно богатите – тези, които са расли в семейства, притежаващи клавесин, гувернантка с френски, няколко сребърни лъжички, напечатана Библия и портрети на фамилията с маслени бои. Днес културен, тоест истински богат и имащ, може да бъде всеки човек, който има достъп до Интернет (тоест 3,2 милиарда души). Благодарение на Интернет мога да науча ако не всичко на света, то поне всичко за няколко живота. Не си търся оправдания, търся си нови интереси, които да ме обогатяват на цената на месечния ми абонамент за Интернет и подхранвам културата си най-вече по този начин. С две думи – това, че не мога да си позволя да присъствам (или плащам) за култура (концерти, изложби, театър и т.н.) не е почти никакъв фактор в живота ми.
3. Разглеждам това, което не ми принадлежи, от културна гледна точка
Знам, че много жени искат чанти, обувки, палта и прочие на марките Х, У, Z, но преди да искаш точно тез неща, отново е важна културата. Защо, не е нужно много да обяснявам – всички сме виждали прости жени с невменяемо изражение и чанта Birkin, и знаем за каква девалвация на лейбъла става дума (Самата Джейн Бъркин вече не желае името й да се асоциира с тези чанти).
Mодата например е изкуство. Не се сещам за прочут ренесансов художник, който да се е продавал за паница леща на фамилии като Медичи, Пити или Есте. Когато Микеланджело умрял, под леглото му е имало точно една каруца злато. Ако разглеждам чанта, която струва 3000 евро, не я виждам като нещо, което не мога да си позволя, нито като нещо „шарено”, а като вещ, вдъхновена например от старите сицилиански мозайки. Раглеждам я като произведение на изкуството, което нямам нужда да притежавам, точно както нямам нужда да притежавам картина на Матис. Но това изкуство ми е безкрайно интересно, защото научавам какви са тенденциите. Научавам много и като следя както сайтове на моделиери, които харесвам, така и сайтове, в които нищо не ми е по джоба.
4. Повишавам личните си качествени стандарти (и често ми излиза по-евтино)
Осъзнавам, че мисленето на 20, 30 и 40 години е различно. Но колкото повече минава времето, толкова повече нямам нужда от нищо, което не съм пожелала и обмислила предварително. Любимата ми максима е много минималистичната „Не съм толкова богат, че да си купувам евтини неща”. С голямо облекчение мога да кажа, че не притежавам потребителско мислене. Изхвърлила съм почти всичките си дрехи, оставила съм някои „ишлемета” на марки, шиещи в България, и толкоз.
Вече съм разбрала, че гардероб, хранене и поведение са въпрос на личен избор, мислене и стандарт и няма да ме видите надвесена над никой кош с блузки и парадоксално в изпразнения ми гардероб се появяват все по-качествени (и понякога маркови) неща. За всичко, което искам, имам план във времето (мога да изчакам намаление, или събиране на пари и т.н, защото все пак не съм гола и боса) и поддържам кратък списък какво искам и от какво имам нужда, съобразен с някои правила как го правят културните хора. Изобщо не споменавам за това колко време спестявам от разходки в търговски центрове.
5. Не ме мързи [[more]] Честно казано, никога не съм разбирала хора, които смятат, че ако нещо не могат да си го купят от рафта, то е недостижимо. Ако имах фигура за CHANEL, щях да вися по витрините, да се науча да шия и да си ушия хубава стилна рокля. Имам толкова много примери на жени около мен, които го правят, особено от поколението на майка ми, и изглеждат прекрасно, че недоумявам как за някой това, че няма рокля CHANEL, може да е причина да се сърди на съдбата. Ако не мога да си позволя да отида на концерт на Найджъл Кенеди, ще го чуя в Youtube. Мен не ме мързи да си направя и царска туршия сама, първо, че ще е по-евтина, а и защото ще е много по-хубава.
Това е от мен, искрено и лично. Ако ви харесва мисленето ми и нещо от това ви е полезно – променяйте се. Ако не, търсете своите реалности, своето щастие и душевен мир, важното е да ги намерите.
