ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как един смъртен се надсмя над смъртта

Как един смъртен се надсмя над смъртта
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Отиде си един от най-големите. Да кажа, че той беше само изключителен артист,  би означавало непростимо да подценя неговата личност, присъствие и завет. Напусна ни Дейвид Боуи – вдъхновител на поколения музиканти, цяла една ера в британската и световната музика. Всъщност, докато пиша този текст, осъзнавам, че за човек като него дори най-възхваляващите слова и определения биха били просто една рамка.

Дейвид Боуи беше личност извън всякакви ограничения и същевременно смъртен, който изобщо не се приемаше насериозно. Говоря, сякаш го познавам? Така се усещам  и така го чувствам. Може би защото е в живота ми, откакто бях на 10 години и с отворена уста гледах филма „Лабиринт“ с онзи неустоим пънкар-магьосник, когото сънувах седмици след това. Може би защото ми отне време и определено ниво на израстване, за да започна добре да разбирам музиката му и когато това се случи, тази музика започна да бъде с мен в добро и в зло.

Отне ми време и определено ниво на израстване, за да започна добре да разбирам музиката му

Няма да правя ретроспекция на шедьоврите, създадени от Боуи, нито имам претенцията да познавам дискографията му, така като някои мои приятели. Аз съм по чувствата, а чувствата, които остави съобщението за смъртта му, бяха смут, празнота и самота. Аз и милиони хора по целия свят се почувствахме осиротели, защото подсъзнателно вярвахме, че той е вечен, че е неуязвим за  времето и тленността.

Аз и милиони хора по света се почувствахме осиротели
Докато гледам “Lazarus” („Лазар“), последното видео на Боуи (сингъл от прощалния му албум „Blackstar“ и официално издаден на 17 декември 2015 г.) осъзнавам,че наистина е така. Виждам лицето и тялото на раково-болен смъртник. Всички болни от рак си приличат, в тях няма надежда, няма светлина, а кожата им започва да бледнее и прозира. Болестта ненаситно ги яде отвътре като гнусен червей, докато останат само обвивките. И край.

Но не и при Боуи. Той е толкова жив, в него има някаква силна, искряща, извънземна енергия. Забавлява се, театралничи, жестикулира и сякаш се надсмива над смъртта. Въпреки тъгата си, самата аз несъзнателно започвам да се смея, гледайки човека, който съумя да победи, обезсили и подчини дори “онази с косата“ на своите творчески прищевки и проекти. А след това ѝ показа среден пръст и отлетя, за да се превърне в звездния човек, за когото пее в “Starman”.

И ако Христос възкреси Лазар на четвъртия ден след смъртта му, то Дейвид Боуи няма нужда от чужда помощ, за да живее. Него смъртта не може да го достигне.

 

Теди е експериментаторка. Предимно със себе си и със собствената си гледна точка и разбирания, родена е в София, но приемаща себе си като момиче от Европа. Обича да пътува, да „сменя пейзажа“, да общува или просто да си върви по улицата с музика в ушите. Вярва, че всяка грешка е опит, всеки ден е училище, че носим щастието в себе си, понякога сами сме най-големите си врагове, и че кога...