Любов и други бедствия

Как се влюбих в Амстердам

Обичам този град! Конкурсът

Как се влюбих в Амстердам

Нашият конкурс "Обичам този град!" продължава. Днес се пренасяме за малко в Амстердам благодарение на Десислава Хоп.

По стечение на обстоятелствата се омъжих за холандец. Той беше и поводът да отида за първи път в Амстердам. Не знам при вас как е, но аз бях слушала много и различни неща за този приказен град. Бях типичният турист в столицата на Кралство Нидерландия, мечтана дестинация за хората, които искат да пътуват и които си представят как посещават чужди страни.

Първото нещо, което ме впечатли още на излизане от внушителната гара "Амстердам", беше множеството велосипеди, паркирани на едно място. Защо бяха там ли? Защото най-добрият начин да се опознае тази загадка, е като си наемете велосипед и се отдалечите от типично туристическите места. Защото само на велосипед можете да тръгнете по малките улички и да си представите, че сте родени там. Или поне това беше съветът на приятел холандец за това, как да се насладим на Амстердам по най-добрия начин.

Друго нещо, което забелязах, беше, че подредбата на масите от заведенията, които са навън, е от театрален тип. Тогава се зачудих дали хората въобще си говорят помежду си, или просто седят и попиват амстердамски гледки.

Дотук нищо необичайно. Ами славата на Амстердам, ще попитате вие. Червените фенери, легализираната марихуана? Естествено, водена от тийнейджърско любопитство, минах по улица с т.нар. витрини, на които стоките са жени. Съпругът ми ми сподели, че правителството иска постепенно тези "витрини" да бъдат превърнати в модни галерии... Дано! Аз лично много харесах тази идея.

Естествено, търсех с поглед една от най-големите атракции, а именно кофи шоповете (the coffee shops). Тъй като не съм фен на наркотиците като цяло, така и не се престраших да вляза и да си поръчам space cake или капучино, поръсено с марихуана. Разбирам обаче хората, които искат да влязат и да се отдадат на мистерията. Това беше моето първо посещение в Амстердам, едно лято. [[more]] Следващото ми посещение беше през декември, за техния празник Sinterklaas. Звучи като нашия Никулден, но е на 5 декември. През този период може да срещнете по улиците или в бара холандския дядо Коледа с неговите помощници, които да ви хвърлят традиционни бисквитки с подправки. Аз ги обожавам. Децата тогава получават играчки, за да не свързват Коледа единствено с материални придобивки. Хитро, нали? Не очаквайте обаче коледна украса като по американските филми, ще останете разочаровани. Украсата навсякъде е семпла, минималистична и подредена със стил, без ярки цветове.

Сега, докато ви описвах този град, така ми се доходи пак... Нямам търпение да дойде септември и да опозная есенния Амстердам, да ме отминават колоездачи, а очите ми да са пълни с гледки на листа в топли цветове... А докато дойде септември, ви пожелавам, момичета, прекрасно и безгрижно лято, изпълнено с истински или поне с въображаеми пътешествия!

Автор: Десислава Хоп