ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Какво искат жените? Едни палачинки през уикенда, моля!

Какво искат жените? Едни палачинки през уикенда, моля!

Снимка: Pexels

Какво искат жените? Екзистенциален въпрос, който стои в основата на много проблеми в съвременното общество и хиляди разбити илюзии и сърца. Истината е, че повечето ни искания са изключително прости, макар и напълно непонятни за половинките ни. Те сякаш не разбират от намеци, а когато станем директни в исканията си, се превръщаме в невротични луди, които не знаят какво искат.

Колкото и да ми е неприятно да го призная, когато се събудя имам страховит, чорлав вид, който съвсем не се вписва в идеалите ми за привлекателна и секси жена. Рано сутрин просто нямам енергия и сила да посрещна деня с усмивка и приветлив вид. Всичко ме дразни – от факта, че се налага да стана по-рано, за да изпратя децата на училище и детска градина, до факта, че всички ме гледат вторачено и с очакване за разнообразна закуска, досущ като в някой луксозен хотел.

Единственото ми желание е да се върна в леглото, да се завия през глава и да стана час по-късно – все пак почвам работа в девет, а не в седем и половина.

В тези моменти ще съм повече от благодарна, ако мъжът до мен се ангажира да стане по-рано. Така или иначе, обикновено той няма проблем с това, просто не му остава време да се занимава с децата рано сутрин, иска да си изпие кафето на спокойствие и да отиде на работа. Аз това го разбирам много добре, не ме разбирайте погрешно. И аз искам да си направя едно кафе и лежерно да се оправя за работа, ама някак (вероятно по магичен начин) у нас са се настанили две невръстни деца, които искат своето, и всичките им изисквания са насочени към мен, а не към него. Кой е виновен за това?

Кой, кой? Ами, то е ясно – аз. Никой друг не е. Като истинска майка орлица от години се хвърлям в обгрижването им, без да си давам сметка, че така не само лишавам себе си от време, а и затвърждавам презумпцията, че това е мое задължение. Не правете тази грешка, момичета! Отглеждането на деца не е наше изконно задължение и призвание. То е функция на семейството, което обикновено се състои от двама души – мъж и жена. И така, макар и с доста голямо закъснение, и след няколко екзистенциални емоционални срива, аз открих, че това не може да продължава така.

Не само че не ми оставаха сили, но и нервните сривове започнаха  да стават част от ежедневието ми, за външния вид даже не искам и да споменавам.

Реших, че това трябва да се промени. И започвам с нещо лесно – лукаво и с много любов го моля той да започне да се грижи за закуската в събота и неделя. Палачинки, пържени филийки, принцеси – все тая. Важното е, че не се налага да ставам преди или заедно с децата, за да се погрижа за тях. Чувството е страхотно, децата са супер щастливи, защото той се е погрижил за тях, а и палачинките – о, те наистина са перфектни. За делничните дни – не знам, може би в един момент ще стигнем и до график, но засега съм благодарна и на това. И да, през почивните дни съм в перфектно настроение, способна да изглеждам добре и готова да му се отблагодаря за отделеното време и грижи. Да не говорим, че и през седмицата постепенно започвам да се чувствам доста по-добре и изпълнена с благодарност, че не съм сама в отглеждането на децата ни.

О, да, едни палачинки през уикенда правят чудеса!

 

4 ритуала, които ще променят живота ни