Понеже съм еко, не искам да купя отрязана елха от разсадник. Понеже обаче съм и носталгично настроена, искам да ми мирише на истинска елха. Напомня ми Коледа от детството и прочие. Също така смятам, че ако си истинско еко, няма да търпиш изобщо изкуствените елхи, които също замърсяват природата. Затова просто тръгвам да търся елха в саксия. Приятелка ме светва, че за да не купя дръвче на цената на златото от цветарските магазини в центъра, мога да скокна до Пазара "Димитър Петков" и оттам да си взема по-евтина. Речено-сторено.
Отивам, паркирам на улицата с паветата, май се казва "Одрин". Не виждам знак за зона и естествено си казвам - колко си тъпа, тук няма зони, тук е накрая на Стамболийски, какви зони. Отивам пеша до пазара, там изобщо няма хиляди елхи, има само едно малко магазинче, пред което има пет-шест саксии. По 50 лв. Виждат ми се скъпи. Понеже обаче не знам колко струват по цветарските магазини около нас, тъй като не съм ходила, решавам, че може би все пак не са толкова скъпи и ще купя.
Избирайки, се сещам, че колата е далече, плащам елхата и отивам да я докарам, за да натоваря саксията. Паркирам на 20 метра от магазина. Отново се оглеждам за знаци, не виждам и пак си казвам, колко си глупава, това е далече от центъра, какви зони, какви пет лева. Оказаха се обаче 30 лв. Само си обърнах гърба, и ми сложиха скоба. За няма и една минута, докато стигна до магазина и се върна обратно с елхата. Били са там, буквално до мен, когато съм слязла. Дебнали са. Вместо да кажат - Госпожа, тук е зона и прочие.
Изводите. Човек никога не може да спести. Дори да отиде до Пазар "Димитър Петков" и купи елха наполовина на тези в центъра, все ще го друсне някоя скоба, за да е честно все пак. Друг извод, колкото и да искам, не мога да направя. Всъщност мога, но не искам.
