Коя неософийска дама не е мечтала да отиде на SPA в Централната баня? Няма такава. Да слезе от 7-цата на Централни хали, да пресече, да си направи процедурите, маникюра и после, отпочинала, да поеме голяма глътка чист въздух навън, и да мине през Халите, за да "напазари" за вечеря.
Наскоро бях на изложба в музей, който е бил манастир. Казва се Musei San Domenico (Форли, Италия). Защо не е манастир сега не знам, сигурно защото градът има нужда от музеи и концертни зали в своето централно пространство, а и интересът е огромен. Толкова, че в този иначе провинциален музей има и няколко зали, които могат да постигнат така модерния мрак и привличат публика от цялата страна, когато има хубава изложба, а такива има поне два пъти годишно.
Този път няма как да подкрепя протестиращите, съжалявам. За мен последното нещо, което това място трябва да е, е SPA център. За шепа "дами, които да си подарят масаж". Със сигурност има начин елегантно да се загатва бившата функция на това място, а за хубавата минерална вода да се направи нещо смислено, модерно и полезно.
Естествено, че трябва да бъде музей или концертна зала. Стига да има човек какво да разглежда или слуша там (което е най-важното, иначе е празна черупка), да е направено с респект и модерно мислене, да не е грозно, дефектно и опустошено...
И слава Богу, че в този град все пак има и хора, които имат идеи отвъд wellness-a, чието естествено място за софиянци е например в Банкя. Не че концертните и изложбени зали някога са имали шанс пред маникюр-педикюра, но все пак – абсурдна идея.
И ако не вярвате, че един доменикански манастир от XIII век може да бъде успешен музей, заповядайте снимка на опашката пред него: