Оставам седнала след края на представлението и съм като островче сред море от наскачали хора, които ръкопляскат с умерен ентусиазъм, но обезателно – прави. Всеки път ми се иска да ги попитам – защо ставате? Особено когато представлението не е нищо особено.
Преди няколко години дадохме гласност на призива на Владимир Пенев публиката да остане седнала и да ръкопляска от мястото си. Породи се бурна дискусия и повечето мнения на „ставащи“ клоняха в посоката, че това е признак на уважение към актьорите. Само че самите актьори не го разбират по този начин. Наскоро гледах интервю с Малин Кръстев, който каза, че скачането на крака на публиката веднага след края на спектакъла му прилича на колективен устрем на хората към гардероба да си вземат палтата. На последната премиера в театър 199 чух от първия ред как Георги Кадурин, покланяйки се, каза: „Седнете си на местата, хора, защо ставате сега“. Сигурна съм, че списъкът с актьори може да бъде продължен.
Публиката ръкопляска седнала. Това е традицията в театъра и това е достатъчно старо и красиво изкуство, за да е важно да се спазват традициите му. Разбира се, когато на сцената сме видели нещо изключително, тогава може да станем на крака и така да покажем специалното си отношение. Аз лично исках да го направя след „Три високи жени“ за Мария Стефанова и нейното завръщане на сцената, но на фона на всички прави хора наоколо ми, моят жест нямаше никакъв смисъл. Тоест ставането на крака след всеки спектакъл напълно девалвира градацията на това доволна ли е публиката или не е. Нима всеки път сте чак толкова доволни?
И накрая искам да добавя, че ставането на крака изобщо не компенсира факта, че у нас се ръкопляска съвсем малко, крайно недостатъчно. Всеки, който е гледал представление или концерт някъде по света, може да потвърди, че доволната публика вика актьорите за поклон отново и отново, подарява им цветя и показва отношението си с това да остане в салона дълго след края на представлението. Тук всички се разотиват моментално след втория поклон, като дори той е израз на върховно одобрение. В много случаи актьорите ни – зле платени и работещи на сто места, за да вържат двата края – заслужават много повече овации. От място. Седнали.
