Най-светлият цвят, който някога съм носила, е тъмносиньо. Миналата година имах кошмарен опит с една кафява рокля, за която не искам и да си спомням. Няма да ви губя повече от минута. Моля, спрете да си давате мнението защо някой, който се облича най-вече в черно, го прави. И спрете да ни давате идеи как да се „освежим“. Просто не знаем как да ви отговорим, без да ви нагрубим – на свой ред. Не знаем защо сме толкова възпитани и не ви поставяме на място веднага. Сигурно е от черното.

Ето, за по-кратко, един списък със седем неща, които не се казват или не се задават като въпрос на човек, който обича (и се облича) в черно:

1.  „Защо винаги си в черно?“

Аз нося черно така, както мъжете носят панталони. Питате ли някой колега защо е предпочел панталон днес? Не. Не се затормозявайте да си блъскате главите „защо“. Отговорът е прост: „Така ми харесва“. Обичам да се обличам изцяло в черно. Обичам да не стоя пред гардероба по два часа, за да избирам дрехи, обичам да съм едноцветна и да съм скучна. Обичам да съм спокойна и да не мисля за дрехите си. А и така изпъквате вие, модерните, секси „дами“.

2. „Вкарай малко цвят, де.“ 

Това съм го чувала много. Много хора се изживяват като мой личен стилист. Не искам цвят и не ви искам мнението дали ми отива розово, жълто, оранжево. Отива ми, разбира се, на мен всичко ми отива. А и понякога е по-добре да си далтонист, отколкотото да нямаш никакво понятие какво е теория на цветовете и да караш както дойде. Не ми указвайте правия път. Плащам си абонамент за Vogue. 

3. „Нещастна ли си?“

Хората, които се обличат в черно, винаги ги приемат за тъжни и нещастни. Това е едно изключително клише, достатъчно е да спомена малката черна рокля и значението й, за да получите отговора – не, не сме нещастни, нито тъжни.

4. „На погребение ли си тръгнала?“

    Има още...