ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Заведенията на открито

Хейтминутка: Заведенията на открито

pexels.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Живея през няколко къщи от провелия се предколедно Sofia Food Truck Fest. Не мога да кажа нищо за качеството на храната и подозирам, че никой от съседите няма да може, просто защото, в знак на протест, вероятно никой от нас не е посетил този фестивал. Протест не срещу храната, а срещу музиката.

Не знам дали някой е пробвал да живее 12 часа на ден под звуците на силна техно музика, но ви казвам от опит – първо, не е никак приятно и второ, нищо не може да направите.

У нас всъщност музиката от феста не се чуваше толкова силно, колкото в съседните три кооперации, гледащи непосредствено към мястото. Аз обаче знам много добре какво им е на съседите, защото до нашата къща е „Амстердам“ – мястото, където до миналото лято завършваха обиколките на кръчмите в София, така популярни сред чуждите туристи. На нас, както и на хората в съседните четири-пет кооперации, ни отне години и много пари за адвокати, за да принудим заведението да престане да обслужва тълпи от хора след полунощ. Не зная дали си представяте как се чувства човек в четири през нощта, когато под прозорците му крещят пияни англичани, а  до началото на работния му ден остават броени часове. Имам богат опит и десетки обаждания на 112. Никой там не се интересуваше от дреболии като това, че се нарушава  всички разпоредби за часове, нива на шум и обществен ред. Полицията очевидно има много по-важни задачи.

Изобщо не ми се мисли какво им е на хората, които живеят над пешеходната част от бул. "Витоша". Чудя се само за едно – всички тези хора, не чужденците, а българите, които късно вечер и през нощта говорят високо, смеят се шумно и си подвикват на воля, никога ли не се сещат да погледнат нагоре и евентуално да помислят, че зад тези прозорци живеят  хора,  някои с малки деца,  някои може да са много изморени. Да се поставят на тяхно място  - само за минута, и да намалят децибелите, поне малко. Питам се, защото не можем да разчитаме за помощ на никакви инстанции, остава ни да се надяваме само на това – на обикновената човещина. Затова, моля ви, следващия път, когато сте в заведение в центъра на София след 10 часа вечерта и на открито – малко по-тихо!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...