Колко хорá знаете?

Говорим си с Яна за сватбата, на която е ходила вчера. Любима момичешка тема – обсъдихме роклята, букета, празника, гостите... И става въпрос за танците и за хорáта. Да се играе хоро е като да пишеш грамотно на български, казва Яна – задължително! Всеки българин трябва да знае поне три хора – право, дунавско и още едно по избор.
Абсолютно права е! А и не би трябвало да е толкова трудно да се научим – все пак ни е в кръвта. Красиво е и толкова вълнуващо – знаете как всеки чужденец щом види хоро и тича да се хване, непохватен и усмихнат до уши. Същото е и с малките деца. И ако после станат големи и не знаят тези задължителни три хорá – срам за нас, че не сме ги научили!

Аз знам три – тези двете, задължителните и ръченицата – тя е от нашия край, затова. Не ме бива много, но винаги имам желание да се включа и така, с желание, компенсирам.  Детето ми учеше хорá в детската градина, но не и в училище – там се решават сложни тестове с въпроси по теория на музиката.
Вчера на „София диша” най-много народ се беше събрал точно там – на хорото, да гледат или участват, според възможностите си. И, за разлика от правилното писане, тук на хорото се прощават грешките и всеки е добре дошъл. Важно е чувството за принадлежност и за празник, ритъмът и... да опитваме. Това е.