Колко време трае любовта? Цял живот, няколко години, една нощ. Като се замисля, точно три години ми бяха необходими, за да разбера, че опитите ми да изградя пълноценна връзка са били обречени на тотален провал, след като обектът на моята силна любов е абсолютно неподходящ за мен и напълно неспособен да ме обича. Странно е как в такава ситуация разумът и инстинктът за самосъхранение не проработват. И чак сега осъзнавам, че няколко от най-хубавите ми години са преминали в непрестанното задаване на въпроса "Защо?". Защо се случва на мен, защо не се получава, защо го обичам, защо се държи така, защо продължавам да опитвам, защо не мога да се откажа? Времето не спира да тече, а отговори не намирам.[[more]]И така докато една сутрин се будя с усещането, че любовта ми просто я няма. Сякаш изведнъж се е изпарила и вече не витае във въздуха, изчезнала е безследно и завинаги. Чувствам се използвана, изхабена и лишена от съдържание. Чувствам се глупава и наивна, заради всичките усилия, които съм положила, а не са били оценени. Цялата любов и грижа, които съм изпитвала, сега са ми чужди и далечни. И нямам сили за повече опити.
Започвам да се чудя как изобщо е възможно някога да съм вярвала, че може да имаме бъдеще заедно. Трудно ми е да си спомня защо съм обичала този човек и какво съм харесвала в него. Сега виждам единствено безкрайния му егоизъм. И въпреки че осъзнавам всичко това в една сутрин, пътят на просветлението е бил дълъг и съвсем не безболезнен. Огорчението, разочарованието и чувството за безсилие често са били с мен по пътя. Но не съжалявам за изминатото, защото точно стъпките на любовта са оставили следа в сърцето и живота ми. И нали когато обичаш силно, не се отказваш лесно и веднага, трябва повече време, трябват поне три години. А колко малко е нужно, за да тръгнеш към любовта отново. Един поглед, една усмивка, само един миг.
