Любов и други бедствия

Леката меланхолия на дъжда, консерви и дръвца за зимата

Идва дъждът и променя всичко. Походките на хората, усещането за времето и пространството, тоналността на емоциите, начинът, по който казваме “добре”, “благодаря”, “извинявай”, “да се видим утре”...

Леката меланхолия на дъжда, консерви и дръвца за зимата

[[more]]Идва дъждът и променя всичко. Походките на хората, усещането за времето и пространството, тоналността на емоциите, начинът, по който казваме “добре”, “благодаря”, “извинявай”, “да се видим утре”. Дъждът в този сезон идва с меланхолия – с предчувствия, с камбаните на по-късното съмване и по-ранното свечеряване, с бодливото усещане за промяна, за раздяла, за нещо, което неминуемо отминава от теб.

Отвън навътре

Човек започва да се прибира навътре.

Обува си дългите панталони, дрехите с дълъг ръкав, затворените обувки. Прибира се зад дрехи.

Прибира навътре, на закрито слънчевите си експресии, дългите уикенди, напоителните преживявания на открито.

Прибира цветовете и светлината на лятната пищност в себе си. Готви зимни консерви, изпълнени с лято, пъстрота и енергия – лютеницата и компотите, съставени от нашите преживявания и усещания за свобода, здраве, простор, изобилие.[[quote:0]]Новите аромати са дим, пушек, печени чушки и планински чай – аромати на гушкането с одеялце на диванчето с книга и топла чаша, около камината (ако я имаме)...

Моите дръвца и консерви за тази зима

Дали зимата ще е сурова, защото индианците събират дърва, или индианците събират дърва, защото зимата ще е сурова? Нямам представа.

Всеки – съзнателно или несъзнателно – събира под една или друга форма дръвца за зимата обаче.

Събира слънце и витамин D, за да укрепи имунната си система. Събира впечатления, преживявания и приключения.

Сега, като си мисля какво съм събрала за зимата от волните сезони на пролетта и лятото, ето какво ми идва наум:

  • Много движение и раздвижване на различни енергии под формата на работа по проекти, учене, градинарстване, писане, пътуване, чистене.
  • Много билки и аромати – мащерка, мента, липа, жълт кантарион, бял и жълт равнец, салвия, босилек, маточина, лавандула, чубрица и други. Селски, планински и морски въздух – също.
  • Жажда за нови неща, които искам да напиша и споделя.
  • Една нова визия за пространството в мен, т.е. може би началото на едно по-различно осъзнаване, следствие на събития, свързани с йога и йога практики.
  • Хиляди неизброими, все още неорганизирани, пъстри, изобилни картини, които вече съм интернализирала, демек направила съм ги свои вътрешни картинки.

[[quote:1]]Това е доста. Не ми се иска да прекалявам обаче, ще ми се да вляза в зимата с лек багаж – с толкова дръвца и бурканчета, колкото мога да нося и колкото ще ми стигнат да съм сита и да се сгрявам.

И сега – целият този размисъл само заради едната лека меланхолия, която надвисналият дъжд и приятната прохлада навън задават. Това ми дава неочакван break – почивка, процеп, пробив, дупка, прекъсване, междучасие в нещата, които правя. Колко хубаво наистина!