Любов от душа или любов-суета

Мечтая да бъда обичана от душа. Да бъда ценена за това, което съм, което нося в сърцето си. За точно моята усмивка, за точно моите сълзи, когато ми се плаче, за точно моята любов към търсенето на истинското във... Всичко. [[quote:0]]За моята страст към хубавите изненади, искреното общуване, танците, книгите,  създаването на моменти, които оцветяват ежедневието с красиви цветове, за сетивността ми да усещам живота в малките неща, да изживявам ситуациите с всичките си сетива. Да бъда обичана въпреки недостатъците ми. Или заедно с тях.

Преди няколко дни гледах един епизод от „Приятели” и наред с всички смешки, една реплика на Рос много силно ме докосна. Правеше списък с „плюсове” и „минуси” на Рейчъл и другата жена, с която излизаше, за да реши с коя от двете иска да бъде. В графата с минуси на Рейчъл постави „малко разглезена”, „прекалено много се интересува от външния си вид”, „сервитьорка”. Когато започна да мисли за минусите на другата жена, само едно нещо му хрумна: „Тя не е Рейчъл.”

Сърцето има аргументи, които умът не винаги разбира. [[quote:1]]Влюбването често се случва в някой, който душата знае, че ще ни научи на нещо ценно. Вярвам, че няма случайни неща. Но има разлика между любовта от душа и любовта-суета. Втората единствено подхранва гладното за признание его. Понякога човек се влюбва във любовта на другия, а не в самия него. Харесва му вниманието, което получава. Обожанието, което усеща от страна на другия се превръща в наркотик. Но той няма реално желание да споделя времето, мечтите си, най-съкровеното с този, който го обича. Харесва му да се грее на топлината от любовта на другия.

[[more]]Любовта от душа не се интересува от общественото мнение. Тя държи на истинското, а не на имиджа. Тя се води от дълбочината на усещанията. Тя е вяра във взаимното обогатяване на мъжа и жената, когато се срещнат душите им. Тя е осъзнатост, че любовта е нежно цвете, което има нужда от въздух, свобода и пространство, за да диша, но и от грижи, светлина, близост и отдаденост, за да живее.

Любовта от душа е романтика в най-интимния смисъл на думата, този, който няма общо със стереотипите за романтика, а със спонтанността на желанието да зарадваш себе си и любимия, така както ти дойде отвътре на момента. Романтиката не е план, който изготвяш, защото знаеш, че във връзката, особено в началото, „трябва” да има такова нещо като романтика като начин да впечатлиш другия.

Романтиката е вътрешно усещане и начин на живот. Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че тя е част от природата на човек. Или го имаш в себе си, или не. При някои хора се събужда за кратко, но ако не го носят „по рождение”, отминава така, както се е появила. А да носиш романтиката в сърцето си е да виждаш красотата и специалното и в очите на любимия, и в залеза, в изгрева, в приятелската прегръдка, в простичката обич на животните, в разходката, ей така без цел и без посока, в това да поседиш на пейка нощем и да погледаш нощното небе и да се радваш на полъха на вечерния, летен вятър, в това да усещаш колко много неща зависят от теб и колко силно можеш да въздействаш на тези, които са близо до теб, но и в това да осъзнаваш, че си една малка частица във Вселената, която на фона на безвремието, е тук само един миг. И да искаш да изпълниш този миг със смисъл.

За автора:
Живее живота със страст и обича да изследва, наблюдава и да се отдава на нещата, които имат смисъл за сърцето й. Четенето, танците, музиката, пеенето и общуването с интересни и приятни хора я изпълват с енергия и й помагат да разбере повече себе си и околните. Още от малка усеща, че й е приятно да обяснява наученото със свои думи и да предава знания по интересен начин. Тази нейна страст в момента се изразява в работата й като преподавателка по английски език. В детството обича да пише стихове и разкази, да описва преживяванията си в дневници. Дълго време оставя писането на заден план, докато преди 2 години преоткрива и тази страст и започва да пише статии.