Любов и други бедствия

Мария Ю на плажа

Мария Ю лежеше на плажа с твърдото намерение да не мръдне никъде. Горещо желаеше да се фокусира върху бистротата на вълничките, които идваха с тих плясък току до краката й и рисуваха безспир ромбоидни формички по дъното, които някак се отразяваха и върху повърхността на водата. Беше влизала да плува и, както правеше винаги, пак се бе отдалечила на не повече от двадесет метра от брега, защото сенките по морското дъно й внушаваха мистичен, архетипен страх, който от години носеше със себе си. Мислеше, че това са виещи се същества, които протягат към нея молещ ръце, сякаш искат нещо. Веднъж така й взеха пръстена, но деца на приятели се гмурнаха и го намериха, тутакси заровен в пясъка на дъното. Бе си казала, че трябва да остане нащрек, защото днес пръстена, а утре…

Мария Ю на плажа

Мария Ю лежеше на плажа с твърдото намерение да не мръдне никъде. Горещо желаеше да се фокусира върху бистротата на вълничките, които идваха с тих плясък току до краката й и рисуваха безспир ромбоидни формички по дъното, които някак се отразяваха и върху повърхността на водата. Беше влизала да плува и, както правеше винаги, пак се бе отдалечила на не повече от двадесет метра от брега, защото сенките по морското дъно й внушаваха мистичен, архетипен страх, който от години носеше със себе си. Мислеше, че това са виещи се същества, които протягат към нея молещ ръце, сякаш искат нещо. [[more]]Веднъж така й взеха пръстена, но деца на приятели се гмурнаха и го намериха, тутакси заровен в пясъка на дъното. Бе си казала, че трябва да остане нащрек, защото днес пръстена, а утре… Забеляза, че постепенно ромбчетата преминаха във вълнисти линии и се замисли за фините отношения на морето с  въртенето на земята, луната и космоса, за езика, който то говори и знаците, които изписва. Удивително, каза си тя и чу в главата си ясно следната фраза: А сега е само края на юли и нищо не предвещава тиха и спокойна вечност.

- Оу, оу, това го имаше някъде, вече сме го чували и чели – съобщи гръмогласно Лирическият Субект.
- Чакай малко – каза Мария Ю, като се стараеше да не проличи паниката в гласа й и бързо отвори тайния тефтер, където записа следното:

Възможно ли е вълните на морето да ми диктуват мисли, които преди време съм записала като мои стихове? Възможно ли е тези стихове да си пътуват и да се явяват със същите думи тук и там в различно време и на различни места. В моите стихове обаче беше началото на август, не края на юли. Очевидно времето е без значение. Пълна мистерия…

- Мария Ю, човек се изгърбва да пише на плажа. Моля те, намажи ми гърба с плажно масло – обади се Лирическият Субект, без да се впечатлява от загадъчността на ситуацията. А цикадите от близкия гъсталак усилиха с още една степен мощността на стърженето. – Почини си малко от мислене в крайна сметка.

Без да му обръща внимание Мария Ю продължи да записва, напрягайки ума си.

Ако Умът на един човек дълго време е бил отделен от вътрешния аз на човека, ако години наред се е занимавал с неща, които пренебрегват напълно този аз, възможно ли е подсъзнанието на този човек да изпрати сигнали в околната действителност, които да се върнат при него под различни форми – например морето да му заговори с изречения, например от негови стихотворения. Боже мой, човек не може да се откъсва от вътрешната си същност, иначе твори само страхове и неудовлетворения
И Мария Ю се вторачи обратно във вълните. Това беше последният й ден на морския бряг и тепърва й предстоеше почти още половин лято да обмисля поведението на морето.

- Нека сега се приберем в хотела и внимателно се подготвим за остатъка на лятото – съобщи тя бодро. – Ще бъде добре да бъдем подготвени поне в следните посоки:

А/ Належащо ми се струва да влезеш отново в действие и да събереш всичките ми разпилени стихотворения, за да видим дали според тях нещо важно не предстои.
Не е невъзможно. Не искам разни неща да ми говорят с мои цитати, чувствам се озадачена. Така че, отваря ти се работа.

Б/ Освен това важно ми се струва да се видя с онези мои приятелки, които са се върнали отнякъде.

Разтревожен и възбуден от чутото Лирическият Субект веднага каза:

- Значи аз ще съм Важен, защото ти ще направиш поетична книга и прочие. А за приятелките ти, какво да направя, сигурно ще искате шопинг по разпродажби или да се гледате в очите по разни кафенета… А сещам се, сигурно искаш да видиш дали и на тях нещо не им е проговорило, докато са пътували по време на летните си отпуски. Сигурно, нищо чудно, то и голяма работа…
- Стига, много вероятно е да е станало точно така – каза му Мария Ю. – После ще си говорим, просто помни, че си важен засега.
- Разбира се, че Съм важен. Хайде, сега да си отиваме от морето. Не искам повече то да ти говори.