Знаеш моята любов към списъците. Тази вечер реших да се пробвам със следния – кои са нещата, които ме изразяват най-достоверно в този момент.
- Вегетарианските ми манджи (Последната ми манджа с разложки бял боб просто стана неописуемо шедьовърна.)
- Йога практиките ми (Все още си настройвам биологичния часовник по новото време, особено сутрин с ранното ставане.)
- Желанието ми да имам къс бретон (Като малко дете мразех късите бретони, косата трябваше да отива право в очите.)
- Роклите ми и лекия хаос (лек наистина) в дрешника
- Книгите ми
- Болестите на майка ми
- Задръстванията сутрин
- Новопридобитият ми сертификат за тренер по една програма в компанията ми
- Отношенията ми с котките
- Цветята и цялата ми градина
- Пресните марули, краставици и други зеленчуци от фермерския пазар
- Поривите ми към чистота и чистене
- Опростените действия, т.е. действия с насочена енергия в последствията
Не е много. Напоследък като ме питат какво правя, казвам: не много, опростявам. Сега след много дълъг период на чистене, изхвърляне, разделяне със стари вещи, навици, отношения, изглежда е дошло времето на опростяването, на минимизирането, на фокусирането в по-малко дейности. Не казвам, че съм ги избрала, но просто в момента много неща отпадат от дневната ми програма, от мислите ми, от чувствата и емоциите ми по естествен начин. [[quote:0]]Мисля, че това е спонтанна пренастройка вследствие на фокусирани практики от началото на годината, свързани с целенасочени усилия за балансиране на ума, емоциите и действията ми. Все още наблюдавам това мини-мизиране. Сто на сто има и доста невидими неща, които ме изразяват. Но като са невидими, ще чакам да заемат образ и тогава ще ги считам за достоверни.
Не че успях да кажа много. Не е много. Но е толкова. Тази вечер.
Живейте щастливо! Обичам ви!
Последните две изречения, които повтарям в края на всеки пост, са един вид мантра. Освен видимата си форма и енергия, те имат и невидима. Но това е малко по-друга тема, за друг път. Като капак, снимката, която избрах, не може да се ъплоудне. Така че остава невидима и тя. Все нещо е за първи път…
