Само днес се чувствам толкова силна и смела, че да рецитирам това изречение цял ден, да го извикам дори, ако искам. Днес моят палав, забавен, непослушен син става на 7. Днес заради бонбоните, тортите и емоцията дори други майки биха допуснали децата им да чуят това изречение.
Но недай си Боже, "да те ритна по трътката" да го кажем даже с тих глас някой друг ден! Отприщват се вайбъри, училищни имейли, обвинения, засегнати чувства. Ако не е днес, никой няма да прояви чувство за хумор. Но тъжното е, че успоредно с чувството за хумор бавно, но много сигурно убиваме и едни други страни у нашите момчета: смелостта, мнението, покълващата мъжественост.
"Мълчи, индианецо, че ще те ритна по трътката!" e израз от разказа "Каубоите" от любимата ми книга "Малкият Никола" на Госини. Приключенията на Малкия Никола са в сърцата и умовете на милиони деца от 9 (или дори по-малко) до 99 години. Тези щури образи и техните подвизи, илюстрирани от Жан-Жак Семпе, биха разсмяли всекиго и днес. Ако им позволим, разбира се. С мъничко тъга си мисля, че опитът ни да контролираме тънката граница между литература и истински живот, ражда все повече чудовища, неподвластни нито на хумор, нито на по-обикновени пояснения. Ражда страхове и безпокойства у родителите и задушава децата.
Но днес е Денят, в който дори Госини е позволен. И затова, ето още малко от любимите ми щуротии:
"Аз ще бъда капитан, защото съм най-добре облечен! — извика Жофроа и Йод го перна по носа."
"Много важно! — заяви Рюфюс. — Ти си тъп и ще кажа на татко да съсипе от глоби татко ти! И се сбиха."
"Всичко живо беше наскачало и крещеше, само Клотер си плачеше самичък в ъгъла, а Анян излезе на дъската и взе да рецитира "Гарванът и лисицата". Учителката, инспекторът и директорът викаха: "Стига!". Страхотна веселба."
"…Като приключихме и седнахме, инспекторът си извади носната кърпа, изтри си лицето и се изплеска цял с мастило — жалко, че не бива да се смеем, ще трябва да се стискаме до междучасието, а няма да е лесно.
"Инспекторът се приближи до учителката и се ръкува с нея.
— С цялото си сърце съм с вас, госпожице. До днес не съм си давал сметка за великата духовна саможертва, която се изисква от нашата професия. Продължавайте! Смелост! Поздравявам ви!
И си тръгна много бързо заедно с директора.
Ние си обичаме учителката, обаче тя не постъпи справедливо. Наказа ни до един да останем след часовете, а пък нали заради нас я похвалиха!"
"Гледайте го Никола` какъв е тъп с тия цветя! — каза Жофроа."
Честит рожден ден, скъпо момче!
Мама
