Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Мълчи, индианецо, че ще те ритна по трътката!

Мълчи, индианецо, че ще те ритна по трътката!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Само днес се чувствам толкова силна и смела, че да рецитирам това изречение цял ден, да го извикам дори, ако искам. Днес моят палав, забавен, непослушен син става на 7. Днес заради бонбоните, тортите и емоцията дори други майки биха допуснали децата им да чуят това изречение.

Но недай си Боже, "да те ритна по трътката" да го кажем даже с тих глас някой друг ден! Отприщват се вайбъри, училищни имейли, обвинения, засегнати чувства. Ако не е днес, никой няма да прояви чувство за хумор. Но тъжното е, че успоредно с чувството за хумор бавно, но много сигурно убиваме и едни други страни у нашите момчета: смелостта, мнението, покълващата мъжественост.

"Мълчи, индианецо, че ще те ритна по трътката!" e израз от разказа "Каубоите" от любимата ми книга "Малкият Никола" на Госини. Приключенията на Малкия Никола са в сърцата и умовете на милиони деца от 9 (или дори по-малко) до 99 години. Тези щури образи и техните подвизи, илюстрирани от Жан-Жак Семпе, биха разсмяли всекиго и днес. Ако им позволим, разбира се. С мъничко тъга си мисля, че опитът ни да контролираме тънката граница между литература и истински живот, ражда все повече чудовища, неподвластни нито на хумор, нито на по-обикновени пояснения. Ражда страхове и безпокойства у родителите и задушава децата.

Но днес е Денят, в който дори Госини е позволен. И затова, ето още малко от любимите ми щуротии:

"Аз ще бъда капитан, защото съм най-добре облечен! — извика Жофроа и Йод го перна по носа."

"Много важно! — заяви Рюфюс. — Ти си тъп и ще кажа на татко да съсипе от глоби татко ти! И се сбиха."

"Всичко живо беше наскачало и крещеше, само Клотер си плачеше самичък в ъгъла, а Анян излезе на дъската и взе да рецитира "Гарванът и лисицата". Учителката, инспекторът и директорът викаха: "Стига!". Страхотна веселба."

"…Като приключихме и седнахме, инспекторът си извади носната кърпа, изтри си лицето и се изплеска цял с мастило — жалко, че не бива да се смеем, ще трябва да се стискаме до междучасието, а няма да е лесно.

"Инспекторът се приближи до учителката и се ръкува с нея.

— С цялото си сърце съм с вас, госпожице. До днес не съм си давал сметка за великата духовна саможертва, която се изисква от нашата професия. Продължавайте! Смелост! Поздравявам ви!

И си тръгна много бързо заедно с директора.

Ние си обичаме учителката, обаче тя не постъпи справедливо. Наказа ни до един да останем след часовете, а пък нали заради нас я похвалиха!"

"Гледайте го Никола` какъв е тъп с тия цветя! — каза Жофроа."

 

Честит рожден ден, скъпо момче!

Мама

 

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...