Всичко върви както обикновено. Не забелязваш промените наоколо, защото нямаш време да спреш и да се огледаш. Тичаш в работата, тичаш в къщи, тичаш в градинката. Мислиш си – справям се – следователно всичко е наред. Изморена съм – нормално – кой не е? Бавно и неусетно започваш да губиш връзка със себе си и да се превръщаш в друга личност. Неспособна да се наслаждава на това, което има, концентирана в постоянно новите цели, които си поставя, загубила способността си да се отпусне и да радва на хубавите моменти в живота. Очакваща и вечно неудовлетворена.
Познаваш ли я или никога не си се сблъсквала с нея? Моята връзка с тази жена датира от години. Нестабилна, непостоянна, нежелана, напълно излишна, но реална. Опитвам се да се дистанцирам, като постоянно отказвам да й позволя да влезе в живота ми. Но тя е упорита. Тя не се отказва. Никога. Винаги има мнение, винаги иска нещо повече от мен, постоянно ме преследва със списъци, задачи, задължения. Не ме оставя да се отпусна.[[quote:0]]А аз имам нужда да забравя. Да забравя за нещата, които нямам, да се отдам на тези, което имам. Но тя нехае и не желае да разбере, че нямам нужда от повече. Искам да се махне и да гони някой друг, който не е способен да се наслади на усмивките на децата си и времето с тях, който не цени човека до себе си и всичко, което той прави за него, който не може да се усмихва и винаги иска повече...
Знам, че ме обичаш и всичко, което правиш, е за мое добро. Но, моля те, спри! Спри да се месиш в живота ми. Разбери, нямам нужда от нищо друго. Щастлива съм с всичко, което имам и хората, които ме заобикалят. Моля те, остави ме да им се насладя...
