Любов и други бедствия

Моля ви, по-ведро!

Свързва ги само едно – тъмносивите краски, в които виждат света. И огромното им удоволствие да омазват всичко наоколо със същия сивкав прах. И физиономията им с дъх на лимон.

Моля ви, по-ведро!

[[more]]Все по-трудно ми е да понасям вечно недоволните хора. Сещате ли се? Тези, на които супата никога не им е достатъчно топла или пък е твърде гореща. Или пък тези, които пият трета ракия и имат една торба доводи “защо тази шибана държава никога няма да се оправи”. Има ги навсякъде, в различни роли, на всевъзможни места. Социален статус, образование, възраст – нищо не е определящо. Свързва ги само едно – тъмносивите краски, в които виждат света. И огромното им удоволствие да омазват всичко наоколо със същия сивкав прах. И физиономията им с дъх на лимон.

Когато захапят нещо, заради което да се оплакват, то винаги е трагично и непоправимо. И със сигурност няма смисъл да се опитвате да им давате някаква по-ведра гледна точка.

Спрете се, бе хора! Спрете се да сеете тази зараза, чиито основни симптоми са първоначален силен гняв, последван от апатия, която често има фатални последствия за душата. Остро заразно!

Аз не съм някаква заклета оптимистка или от онези хора, които ходят в калта, но с бели сандалки и сякаш не я забелязват. Виждам я калта, виждам го и сивото, ама като не ми харесва, си обувам гумените ботуши и си подскачам в калта, или пък се хващам да я чистя, а ако е ужасно много, си търся други ентусиасти да чистим заедно. Това, което правя, когато се уловя, че нещо в света ми ме стиска за гърлото, е: сядам, взимам си тефтера, разписвам си възможните сценарии и действам. Не мрънкам, не се оплаквам, не се самосъжалявам. Мисля и действам – колкото мога и както мога.[[quote:0]]Какви сценарии ли? Ами, простички са. Наричам си ги трите "П" варианта.

Когато съм някъде, където нещо не ми харесва, мога да:

1) Променям
Не , не ми казвайте, че от вас нищо не зависи. Зависи от всеки, ама от абсолютно всеки. И ако ви боли по някоя тема, запретвате ръкави и търсите с какво можете да побутнете промяната, да я инициирате, да я подпомогнете или дори само да разкажете идеята си на други хора, които могат пък да се окажат верните, които да я направят.

2) Приемам
Ако не ми се променя, приемам! Сядам, ровичкам в себе си, за да разбера колко нехаресването ми е автентично, търся причините, и ако имам как, си променям гледната точка, така че да ми стане шаренко и удобно.

3) Потеглям
Ако нямам сили да променям или не мога да приема – тръгвам си! Да, точно така – тръгвам си. Няма значение дали става въпрос за приятелство, работа, къде живея или пък става въпрос за някоя дълбоко отпечатала се в сърцето ми мечта.[[quote:1]]И преди да отписвате държавата и изобщо целия свят, си спомнете, че промяната започва отвътре. Първо погледне себе си и вижте дали нещата, срещу които мрънкате, не ги храните и вие по някакъв начин.

Да живееш в неудовлетворение е хабящо, изсмукващо, разболяващо. Да виждаш проблема и да си седиш нещастен насред него, без да помръдваш, е по-трудно, отколкото да се задвижиш. Така че, моля ви, мили мрънкащи и недоволни хора, оставете песимизма си и опитайте да посадите едно цвете – вашето цвете – в себе си. Хранете го с малка доза оптимизъм всеки ден и когато го видите разцъфнало, се огледайте. Сигурна съм, че целият ви свят ще се е променил към по-шарено. И ще се усмихвате...