Рано или късно заставаш на пътя на любовта и тя те помита като ураган. Мога само с розов носорог да я сравня. Носорогът не те забелязва до момента, в който не застанеш на пътя му и тогава те вдига на рóга си. Хвърля те от другата страна на света. Мислиш си, че си в Япония, защото всеки ден се боричкаш със слънцето рано сутрин или може би с по-малкия му син, като в клип на Texas -Summer Son . И не ти пука, че слушаш една и съща песен. Чуваш я като различна всеки влюбен ден.
Дали е ретро? Любовта никога не била ретро и никога не е била по силите на циниците. Да кажеш, че е абсурдна - тя никога не е изгрявала в сивите очила. Да кажеш, че е добро оправдание – тя по-скоро е камъчето в твоята обувка, което всеки път те кара да настръхваш като самотен койот, видял в маранята вълчицата, която пази в сърцето си.
Жан Пол Сартр казва: „Отговорни сме за това, което не можем да избегнем.“
И всеки път, когато се изпречим на пътя на розовия носорог, става невъзможното. Всеки ден в нашия малък свят, всяка една секунда някой се влюбва, изпъчил смелост пред лицето на носорога.
Дали има неуспешни влюбени? Има и такива. Но е всеизвестно, че дори разбитото от пожар сърце може да възкръсне от пепелта. Или дори и порой да се излива, любовта пак може да гори, както в песента на Григорий Лепс и Ани Лорак, "Огледала". [[quote:0]]Готови ли сте да обяздите най-дивото животно? Да го приютите в покоите си? Да утолите страстта си и да я забравите, а с утрото да я намерите в постелята си? И щом тя отвори очи, в тях да видите дърво на хълма, а под него поточе с буйни води. До потока розов носорог жадно да пие най-чистата вода от сърцето ви.
И да се усмихнете на съдбата. Тази, от която не може да избягате.
