На моите приятелки

Току-що с една приятелка си казахме колко се обичаме. Такива са приятелките – обичливи и нужни. Ведър полъх на вятъра в горещ ден. Кокиче в снега. Червени обувки в мрачен ден. Те са това, без което не мога да бъда нито толкова впечатляващо силна, нито толкова очарователно слаба. Те са моята надежда, когато ми е трудно, моята опора, когато ми е невъзможно. Те са моята усмивка, когато ми е леко на душата. Защото какво е победата, без да имаш с кого да я споделиш? Какво е хубавата книга, ако нямаш на кого да дадеш да я прочете? Едни и същи истории, преразказани през смях за стотен път. Среднощни стратегии как да спечелим мъжа на сърцето си. Хиляди изпити кафета, изпушени цигари, изядени торти, изговорени думи. Моите приятелки. Без които не мога.