Любов и други бедствия

На плаж в града

Малко езеро на края на града. Да си призная честно – повече прилича на блато. Водата е застояла, бреговете са обрасли с дървета до самия бряг, който е стръмен и почти без трева под дебелите сенки. Само на едно място има малка полянка, а на друго отдавна насипан пясък, вече доста замърсен. Тихо е, прохладно и е лято, слънцето грее до много късно. Последните аргументи изглежда са решаващи за факта, че езерото е един от най-популярните плажове в Берлин, където има хора до късно през нощта. Колелата им са подпрени навсякъде из гората, около кошчетата има безброй бирени бутилки, хората седят на одеала или право на земята и обикалят наоколо из прахта с мръсните си крака. Но е лято и са на плаж и са щастливи. Истински.  

На плаж в града
Малко езеро на края на града. Да си призная честно – повече прилича на блато. Водата е застояла, бреговете са обрасли с дървета до самия бряг, който е стръмен и почти без трева под дебелите сенки. Само на едно място има малка полянка, а на друго отдавна насипан пясък, вече доста замърсен.Тихо е, прохладно и е лято, слънцето грее до много късно. Последните аргументи изглежда са решаващи за факта, че езерото е един от най-популярните плажове в Берлин, където има хора до късно през нощта. Колелата им са подпрени навсякъде из гората, около кошчетата има безброй бирени бутилки, хората седят на одеала или право на земята и обикалят наоколо из прахта с мръсните си крака. Но е лято и са на плаж и са щастливи. Истински.
 
Не може да не сте забелязали как в европейските столици хората ходят на плаж буквално навсякъде. Само да се покаже малко слънчице и на всяка зелена площ се появяват хора по бански, които се радват на топлината и светлината, иначе така оскъдни. Специално в Берлин хора по бански (или просто по гащи) има в изобилие и пред музеите и катедралата на прочутия остров, във всяко малко квартално паркче и – най-любимото ми – на една малка зелена площ по средата на огромно кръстовище на пет големи улици. Изобщо не ги притеснява мръсният въздух, шумът, а най-малко пък погледите на минувачите. Да се чете книжка излегнат под слънцето си е удоволствие, дори ако часът е седем и половина вечерта в работен ден през седмицата и морето е на стотици или хиляди километри разстояние…
 
А пък аз завиждам. Защото в София си имаме много повече слънце и не по-малко полянки, а и езеро се намира, но приемаме всичко за даденост, все сме нещо недоволни или нещо заети и то, лятото, така си минава, без да стигнем да почетем книжка под слънцето в някой парк. Все си обещавам поне на това да се науча – да не приемам за даденост малките хубави неща, които имам в изобилие. Това лято е поредният ми шанс да го направя. Дано да успея този път.