Любов и други бедствия

Най-потискащият ден в годината?

Днес, първи ден от новата година в офиса, започващ с прегръдки, поздравления и потупвания по гърба; всички служебни писма и разговори са предхождани от пожелания, някои от тях неформални и дори красиви… Като цяло атмосферата е различна от обичайната, по-празнична и всички хора са малко по-усмихнати. Добро начало на работната седмица. И на обяд прочитам в новините, че днес бил най-депресивният ден в годината, след това виждам тази потискаща информация почти навсякъде и накрая го чувам и по телевизията… А защо? Замислям се за моя ден днес, началото на моята година. И аз, като всеки, съм

Най-потискащият ден в годината?

Днес, първи ден от новата година в офиса, започващ с прегръдки, поздравления и потупвания по гърба; всички служебни писма и разговори са предхождани от пожелания, някои от тях неформални и дори красиви… Като цяло атмосферата е различна от обичайната, по-празнична и всички хора са малко по-усмихнати. Добро начало на работната седмица. И на обяд прочитам в новините, че днес бил най-депресивният ден в годината, след това виждам тази потискаща информация почти навсякъде и накрая го чувам и по телевизията… А защо?

Замислям се за моя ден днес, началото на моята година. И аз, като всеки, съм си обещала много хубави неща през новата година – да съм по-дисциплинирана и по-организирана – да ставам малко по-рано и да правя упражнения, да преместя крайните срокове един ден или поне един час по-рано, за да не бързам вечно в последната минута, да не ям нищо вредно известно време след празниците, да организирам времето си оптимално, за да ми стига точно за всичко, да се разхождам поне 30 минути в обедната почивка, да не зарязвам нищо по средата… Днес трябваше да се доближа поне малко до сбъдването на този план, който да направи от мен една нова, малко по-съвършена Аз. Равносметката – успах се, не закусих, в офиса ядох панетоне (само половинка от второто парче) и фурми (дано са диетични); на обяд ходих да пия чай с приятел на две минути разстояние от офиса, останах до по-късно на работа, за да довърша една спешна задача, прибрах се право вкъщи… Добре, очевидно причината е в този крайно депресиращ ден, нямам никакво чувство за вина! Утре наистина ще е съвсем друго! А сега ще си догледам зарязания до средата филм и ще си дочета онази презентация, от която имам още една трета. Само някой да е посмял утре да ми напомни, че е вторият най-потискащ ден в годината!