След изминалата година, тежка и изключително объркана, единственото, което ми се стори добра идея, е да избухна в мисли на белия лист.
Мисли за живота, за смъртта, за любовта, за тъжните и щастливите моменти...
Дали открих себе си не знам, може би това ще е процес на целия ми живот, но това, което открих, е, че трябва винаги да започвам деня с думите „Обичам себе си!“ Да! Тези думи търсих, за тях молих, тичах, летях и плувах, за да ги чуя. Но нищо не ми беше достатъчно. [[quote:0]] Светът е пъстър, хората са различни, но обединени е търсенето на любовта. Тази любов, която с магическа пръчка ще реши проблемите ни и ще ни даде сили да подредим гардеробите с разбъркани мисли. Банално е, знам, но чудеса не стават, ако не си готов да ги видиш и изживееш.
Последните 2 години тичам след любовта, искам да я контролирам, искам да я предпазя, съхраня, да се променя заради нея. Молих се, падах, ставах...[[more]]
Резултатът – събудих се една сутрин и си дадох сметка, че там, където исках да посея любов, просто я няма. Защото човекът избра мен не заради мен, а заради добрата възможност. Аз сама отидох при него. Факт е, че той болезнено ме нарани, обърна ме към мен самата, но това не е любов. Давах си много пъти сметка, че това пълно състояние на духа и сладко напрежение от началото на връзката няма да се върнат. Невъзможността винаги ме е привличала, колкото по-далечна е целта, толкова по-силни са чувствата в мен. През това време забравям себе си, навиците си, приятелите си – само защото искам да съм щастлива и обичана. Някъде го прочетох и силно тупти в главата ми: „Не можеш да откриеш любов там, където я няма и да я скриеш там, където я има.“ Така е! Любовта е първо към себе си и след това към околните. Не можеш да дадеш нещо, което не познаваш и не притежаваш. Затова, моите думи са за теб:
Простих ти за това, че не намери нито една истинска причина да ме обикнеш.
Простих ти за това, че никога няма да разбереш какво ти даде една жена, която нямаше много за даване.
Простих ти за това, че успя да ме накараш да спра да се усмихвам.
Простих ти за това, че намери сили да ме прегърнеш, когато душата ми копнееше най-много за това. За една топла прегръдка и думите „До теб съм!“
Простих ти, че не не можа да намериш сили да кажеш „Благодаря ти!“
Простих ти за това, че не видя смелото момиче до теб и не го оцени.
Благодаря ти, че промени живота ми.
Благодаря ти, че ми даде възможността да разбера, за пореден път, че не е важно мястото, а човекът.
Благодаря ти, че ми показа колко е хубаво да се разхождаш в парка и да ядеш сандвичи на брега на океана.
Благодаря ти, че ме направи още по-силна, по-уверена; че ме научи да обичам себе си.
Благодаря ти, че ме накара да вляза в кухнята и да не искам да излизам от там заради творчеството и енергията, която струят от мен.
Ще минат болката и тъгата, ще остане само леко горчивият вкус на последния ми опит да търся невъзможната любов. Защото вече знам, че съм готова за истинската. Започнах с любовта към себе си!
