Не мрънкай!

Точно двама за последните 12 часа ме обвиниха в безпричинно мрънкане. Разбира се, двама е доста малка бройка хора, която трябва да повлие на мисленето ти, но когато единият от тях е работодателят, а другият – гаджето ти, нещата стават малко по-сериозни. Шокираха ме. Никога не съм спадала към мрънкащите хора, предпочитах да мълча, да обмислям и да казвам две-три изречения, но те да са силни, подкрепени с аргументи и доводи, с които неизменно печелих битката. В училище никой не спореше с мен, беше напълно безсмислено и всички възторжено ми предричаха кариера на безупречно добър адвокат. Записах журналистика и се научих да мрънкам. По женски – монотонно, безцелно и досадно. За мен самата.

Тази нощ прекарах няколко часа в мислене. Нямам навика да будувам, но тази нощ просто гледах изцъклено тавана и се питах как се превърнах в такова кречетало. Защото това е вярно. Оплаквам се от живота, от правителството, от медиите и лошата паста в заведението. Оплаквам се от себе си, от околните и винаги, ама винаги имам оправдание. Не е сложно, когато не правиш нещата, както искаш, мрънкането става част от теб – то се превръща в компенсаторна част на твоята собствена неудовлетвореност. Опитваш се да отмъстиш на околните, но най-вече на себе си за това, че си допуснал в живота ти да се появи нещо, което отчайващо не желаеш да бъде там. Елементарно, Уотсън! Женското мрънкане замества купища неща – можем да мрънкаме с причина или само с идеята, че нямаме прекрасните обувки на колежката и този факт може да ни зареди с количество оплаквания достатъчни от тук до Луната.

За пореден път завидях на мъжете за простотата на техния свят – елементарната схема, по която се справят с всичко: „проблем – елеминиране на проблема“. В женския свят на прекомерната емоционалност има допълнения като „обмисляне“, „разсъждение“, „тръшкане“, „мрънкане“...

Тази нощ не прозрях нещо ново, но усетих благодарност спрямо онези двама човека, които смело ми казаха, че съм непоносима. Сама за себе си. Защото е важно да знаеш накъде си кривнал и е хубаво да си даваш сметка защо. Мрънкането не е средство за постигане на цели, то е мъгла, която размива пътя на онези, които нямат идея къде са тръгнали. Аз не съм от тях.