Не е вярно, че се случват необясними неща. Всичко в природата следва някаква закономерност. Или поне е възможно да се случи само при определени условия. Просто понякога не ни се иска да си признаем, че сами сме ги създали. Успокоително прескачаме процеса, довел ни дотук и казваме: „Нямаше какво друго да направя при това положение.” А как се стигна до това положение? Звучи грубо, но в повечето случаи човек става потърпевш, след като е бил причинител. Ефектът на пеперудата.
Не ми се сърдете, че ви изтривам от живота си. Ако търсите причина, помислете защо съм взела това решение и дали вие не сте ми помогнали да стигна до него. Ако пък съм ви заменила… ами дали вие сами не сте си тръгнали преди това, макар и не физически?[[quote:0]]Аз съм като върбова клонка. Мога много да се огъна под натиск. Много! Обаче не се заблуждавайте от това, че не се чупя. Или ме увийте като венец, или ще ви ударя силно в опита си да се изправя отново.
Третият човек не разваля двойката. Той може да влезе в дома ви само през вратата. А тя е отворена тогава, когато няма прозорци, през които да дишате. И ако след появата му вместо да направите прозорци опитате просто да заключите вратата, не се учудвайте, че единият от вас ще пожелае да излезе навън.
Семето не пониква без почва. И вода. И светлина. И топлина. Вие сте създали тези условия. И ако достатъчно дълго ги поддържате, все някой ден вятърът ще довее семе. Тогава не се ядосвайте на лошия си късмет, а разберете, че природата има своите закони. Не бих обикнала друг, ако сърцето ми не беше наранявано постоянно, а душата - копнееща за топлина.
Не, не се оправдавам, само обяснявам.
