Любов и други бедствия

Обяснение в любов

Не е вярно, че далеч от очите винаги означава далеч от сърцето. Когато миналата година реших да не стъпвам повече на българското море, не знаех колко малко ще издържа. Без моето бурно и черно, вълнуващо море. Което, като всички нормални хора, не мога да понасям заради мръсотията, застрояването, обслужването... Да издържа обаче цяло лято без вълните, без приятелите, без спомените не можах. Защото го познавам. Защото всяко място ми носи спомени, в които се таи носталгията по детството, по слънчевите зайчета под лозниците на Созопол, по сладкия мирис на ахтополските смокини, по лодката

Обяснение в любов

Не е вярно, че далеч от очите винаги означава далеч от сърцето. Когато миналата година реших да не стъпвам повече на българското море, не знаех колко малко ще издържа. Без моето бурно и черно, вълнуващо море. Което, както всички нормални хора, не мога да понасям заради мръсотията, застрояването, обслужването... Да издържа обаче цяло лято без вълните, без приятелите, без спомените не можах. [[quote:0]] Защото го познавам. Защото всяко място ми носи спомени, в които се таи носталгията по детството, по слънчевите зайчета под лозниците на Созопол, по сладкия мирис на ахтополските смокини, по лодката „Виж ми окото” от Несебърското пристанище. Достатъчно е да видя неповторимото му синьо, и  в главата ми започват да се редят топлите спомени от бленуваните ваканции в Журналист, когато за пръв път видях как ме гледат момчетата, от разходката с лодка по  Ропотамо, след която загубихме ключовете от ладата, от първото ми самостоятелно ходене на море в девети клас, от незабравимата среща с най-любимия залив на света – този на Велека. Привечерният момент на първото за деня питие на Смокиня, дървеният бар на Веселие, и как се редяхме на опашка, с цялото ми семейство, за да влезем на Аполония.

Защото още не го познавам. Защото има места, където никога съм била и където искам да отида – Карадере, Крапец, Резово. Защото има места, където съм била отдавна и искам да ги видя днес, въпреки страха от това, какво ще заваря.

Защото обичам черноморски калкан, ама такъв, дето веднъж ядох в Балчик – първо студенопушен, после печен на скара. [[quote:1]] Защото знам, че не морето, а хората са виновни и не морето, а нашата глупост е тази, която "взима жертви". Нашата душевна мизерия е тази, която го пълни с пликчета и други неназовими боклуци.

Защото винаги има с кой да пиеш една бира. Защото винаги можеш да срещнеш приятел или поне добър познат. Защото ако ги няма хората, на мен морето не ми е същото.

Защото е бурно и мирише на море. Защото е силно и неопитомено и ме предизвиква. Защото е моят малък океан.

Защото е фатално, любимо, омразно. И мое. Моето Черно море.