Бях на крачка да стана и да започна да разчиствам масата след лека лятна вечеря, полята със съвсем нормално количество вино, когато Наско и Джон подхванаха разговора за бизнеса и климата (бизнес климата), за трудностите, времената, правителствата, Галактиката, Вселената... и все по-далече.
Но някак неподготвена за въпроса, който Джон изстреля, се спрях, досипах си вино, отчупих още едно парче Линд и се замислих.
Джон е американец. Въпросът му беше съвсем резонен за едно любезно общество, в което хората са учтиви по между си, защото това е една от рецептите за оцеляване и спокоен живот.
Джон: "Добре де, кажете ми 3 хубави неща за България."
Мън... мрън... ами... защо не ме попита утре сутринта на свежа глава? Сега какво ми хрумва? Това с хубавата природа и хубавите хора – все повече възприемам първото за даденост и все по-малко вярвам във второто. Отново пауза някъде между гънките, събиране на мисли, разпръскване и изведнъж...
Аз: Летището, сезоните, приятелите.
Съвсем накратко ще се обясня защо тези 3 неща, тъй като те застанаха начело на списъка с нещата, които обичам (или харесвам) в живота си.
Летището: новият терминал на летището в София е точно какъвто трябва да бъде за една средно голяма (на площ) и достатъчно отдалечена (от центъра) страна като нашата. Малко, чисто, светло, без навалица, някак спокойно. Можеше да бъде и с повече усмихнати служители, но тук все пак пиша за мястото, не за хората. Те така или иначе са пренебрежимо малко в сравнение с общата площ. Нямам наблюдения върху връзката летище-аз, когато заминавам, но определено се чувствам у дома, когато пристигам. Ето заради това, мисля, го сложих в списъка.
Сезоните: много обичам сандалите, отворените обувки с висок ток, както и леките памучни рокли. Те естествено могат да се носят само през лятото. Но някъде към края на всеки септември започвам да се заглеждам в рафтовете с жилетки и пуловери, закачалките с кожени якета, любимия ми бежов шлифер с ¾ ръкав. Вечер ми е някак уютно да завия децата с по едно малко по-поларено одеяло, а сутрин да изпратя дъщеря ми за училище с жълтите й гумени ботуши.
Нямаше как да ми се случи това, ако нямаше разнообразие от сезони. И да, друга песен ще пея, когато от отлепените плочки на ул. "Шишман" се опръскам в някой порой или черните ми велурени боти побелеят в зимната киша, но как иначе щях да чакам с такова нетърпение и пролетта, и новите витрини по скромните ни shopping улици, и роклите, и новите колекции слънчеви очила...
Приятелите: какво да разкажа за тях? Моите приятели са като вашите приятели. Също толкова специални, любими, ядосващи, присъстващи и понякога липсващи. И всеки от нас ги има, както има и радостите, и разочарованията, и спомените, и бъдещето със собствената си "база". Така че просто: приятелите, които само правят живота ми по-добър.
След този разговор през юли не спирам да търся Какво Още Обичам и ето какво напъхах в торбата:
Обичам децата си, съпруга си, мама.
Обичам да правя сандвичи за Дара, когато е на ски училище или когато ще пътуваме със самолет, защото тя никак не харесва храната там. От онези като в моето детство: малко масло, салам и ситно настърган кашкавал.
Харесвам блузи и рокли с едно рамо.
Обичам вино и шоколад.
Обичам живота и харесвам това, че ме изненадва.
Обичам разходките в центъра - вечер, докато децата са у дома, с баба.
Обичам пликове с писма по пощата - с печати, с дати, носещи цялата история на своето пътуване.
Обичам да се абонирам за списания и да ги чакам, а после да ги прелиствам (а често и препрочитам) цял месец.
Обичам да чета и да пиша. Събирам истории и публикувам аматьорски книги за семейна употреба.
Обичам да гледам Витоша, особено в съвсем леко хладните есенни дни с кристална видимост.
Обичам и равни обувки - балерини. И имам твърде много от тях.
Обичам да пътувам. Обичам хубавата храна.
Харесвам смелите хора, хората на решенията, на думата.
Обичам да слушам Brothers in Arms в колата на макс.
Обичам да карам колело - особено на морето в едно затънтено село, в което се връщаме лято след лято; селото, в което строиха плажен бар в продължение на две лета, но накрая успяхме да изпием по едно мохито под надписа "Няма ден без вечер."
Така е. Няма и Обичам без Не обичам. Но засега се чувствам много добре само в зоната на първото. Обичам.
Десислава Димова, най-често подписваща се като ДД, успешно избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5 сантиметрови, формални токове. За огромна собствена радост все повече прави това, което харесва - мисли и пише. Хваща тема, обръща, пече, задушава, добавя сос, докато накрая стане готова.
