Обичам да обичам

Аз обичам да обичам. Истината е, че лесно се привързвам към хората, които ми допадат. Вярвам, че човек трябва да се отнася с хората около себе си, така както очаква те да се отнасят с него. Да помага, когато е необходимо, да подкрепя или просто изслушва приятелите си. Не вярвам в алтруизма, но вярвам в приятелството. Истинско, неподправено и чисто. Мисля, че е страхотно да се раздаваш и да не очакваш да получиш нещо в замяна. Не говоря за благотворителност, а за нещо, което започва да става екзотично в днешно време – човешкото отношение. Нямам претенции да съм някаква възвишена личност, тъкмо напротив. Аз съм доста директен човек, не пестя мнението си, вярвам в изказването на проблемите, а не в премълчаването им. Въпреки това вярвам, че хората около мен знаят, че ако имат нужда, винаги могат да разчитат на мен. Често това ме поставя в ситуации, които не са обект на мислите ми в момента, но доказват една тъжна истина – хората много често злоупотребяват с тези, които се държат добре с тях, а уважават тези, които ги тъпчат. Това разбира се няма да ме откаже от това да бъда това, което съм. Да, ще страдам когато ме разочароват за пореден път, но няма да позволя да ме откажат от обичта. Страхотно чувство! Да обичаш и да се чувстваш ОБИЧАН. Най-хубавото в това е, че човек престава да бъде злопаметен, помни само хубавите преживявания – противно на всеобщото очакване. Да ви призная, още в невръстна възраст започнах да филтрирам негативното от съзнанието си, избрах да не се съсредоточавам върху него. Избрах положителното. Това, разбира се, не означава, че търпя всякакви хора около себе си. Тъкмо напротив, постоянно филтрирам...не мога да правя компромис с хора, които не са честни нито с мен, нито със себе си. Мога да прощавам и определено забравям, но не търся обяснение. Нямам нужда от обяснения, имам нужда от приятели и обич, защото е страхотно да ОБИЧАШ и да бъдеш ОБИЧАН!