Любов и други бедствия

Обичам този остров!

Обичам този град! Конкурсът

Обичам този остров!

Нашият конкурс "Обичам този град!" продължава, а днес Габи Василева ни разказва за цял един остров – Майорка. Решила е да не се ограничава до град Палма, защото според нея той е само малка част от автентичното и пъстро лице на испанския остров.

Някъде преди 10 години по решение на съдбата останахме на остров Майорка за по-дълъг от планирания период. Винаги ще свързвам това време с много смесени чувства. Определено обаче пъстротата, с която е обагрен този остров, изпълваше дните ни с аромат и надежда. Използвахме всеки свободен миг, за да наемем кола и да обикаляме. Винаги се връщам към спомена за един колега, който ми каза, че за ден са обиколили острова. Ние сме го обикаляли много дни и винаги намираме прекрасни нови места. [[more]] Всеки път се загубвам там и си мисля как е възможно на едно място да бъде събрана толкова красота и цвят. Комбинацията между сътвореното от природата и изграденото от човека прави острова магнетичен. Споменавайки изградено от човека, говоря за онези майоркинци отпреди бума на туризма, които са живеели основно от благата на земята на острова, изграждали са каменни тераси, за да увеличат не дотам голямата площ плодородна земя. Местните разказват, че навремето най-големият син наследявал най-плодородната земя навътре в острова, а най-малкият – плажовете, които били най-нежелана земя. Но с бурното развитие на туризма, най-малките се оказват най-облагодетелствани. Ако изобщо може да се каже, че са облагодетелствани на фона на всичките предприемачи, силно застроили острова през 70-те години.

Майорка е островът на спокойствието и моята първа асоциация беше, че е островът, на който човек идва и си почива. Но думата спокойствие има и друго значение. Всичко се случва много бавно, никой за никъде не бърза и от нищо не се стресира.

Лимонови и портокалови градини могат да се видят навсякъде. Ароматът на портокалови цветове е толкова релаксиращ, а плодовете, набрани директно от дървото, нямат нищо общо с тези, които сме свикнали да си купуваме от магазините.

Не мога да пропусна и майоркинската кухня. На първо място поставям Кока Майоркина – леко наподобява пица, но е много по-вкусна. Прави се от тънко тесто, а отгоре се нареждат лук, домати, пипер, много магданоз и се пече. Енсеймадата е може би най-популярният сред туристите местен специалитет. На летището можете да видите всеки трети турист със специфичните кутии за енсеймада, които носи като подарък за близките си или за спомен от Майорка.

Майоркинците отдават голямо значение на храната и като цяло всяко местно ястие е безумно вкусно. Неделните семейни обеди са от голямо значение. За домакинята те започват от сутринта с подготовката на менюто, което най-често включва и паейа. Ние често бяхме канени в голямото и разширено семейство на Франциска и Хуан. Обядът приключва в късния следобед, след което се пие дълго кафе до вечерта.

Кап де Форментор (Cap de Formentor) е най-крайна точка на острова. Пътят дотам не е за всеки, а за много добри шофьори и спътници, които не се страхуват от завои и височини. Там на върха човек изпада в безвремие, усещане за нереалност и неземност.

Плажът Кала Пи (Cala Pi) – няма нищо по-вълнуващо от това да посрещнеш залеза точно тук.

Валдемоса (Valldemossa) е забележително красиво селце, в което е живял композиторът Фредерик Шопен с писателката Жорж Санд. Тя написва книгата "Една зима в Майорка" (1838-1839), в която разкрива невероятната красота на острова, но силно критикува местните хора.

Някак си нещата тук са подредени така, че за всеки да има по нещо. Има планини и маршрути за този, който обича да прекарва времето си сред природата. Голф игрищата, луксозните вили и хотелите за хората, които обичат лукса и комфорта. Има и от онези места за безкрайни партита, от които всяка година излизат все по-скандални събития.

Именно този шарен, пъстър, цветен откъм емоции, гледки, събития свят е взел късче от сърцето ми завинаги.

Автор: Габи Василева