Будоарна фотография. Замечтани погледи, перли, приглушена светлина, дантела и женственост на квадрат. И ние значи като другите. Не съм имала необходимост, имах възможност. Защо не? Днес може да изглеждам по-лошо от преди-пет-години, но със сигурност изглеждам по-добре от след- пет-години. Затова – да взема да си направя аз една еротична фотосесия, че да си имам. Не знам още какво ще я правя, да, сигурно ще я покажа на един мъж и на две-три приятелки, но най-вече ще си я гледам аз – с почуда и удивление. Аз ли съм?
[[quote:0]]
Винаги съм била обичана от камерата. Не, не винаги. Само когато се чувствам щастлива, въодушевена, само когато нещо отвътре ме прави красива отвън. Очите светят, зъбите блестят, бръчките се виждат, да, но това са бръчките от минали усмивки и минали ядове, следите на моя живот.
[[quote:1]]
Винаги съм била сексапилна. Магията става пак по същия начин – отвътре-навън. Естествено, има и помощ от природата, но аз съм виждала десетки жени, които излъчват секс без да са красавици. Така че, имам си го.
Горните две условия имат общ знаменател – непринудеността.
[[quote:2]]
Сега съм професионално гримирана, пристегната в корсет и ужасно изнервена. Червилото не ми отива, всички ме гледат, Линда казва – изобщо не гледаш съблазнително. Не мога да направя нищо. Не мога да позирам. Имам прекалено много гърди, прекалено много ръце, прекалено много коса, всичко ми пречи и искам всичко да свърши. Коя съм аз – престъпването на границите на познатото, търсенето на нови проявления на женственост и красота – това е отишло на заден план. Предният план съдържа само втренчени погледи и неестествена скованост. Свършва. Чакам резултата с прималяло сърце и се питам защо ми беше?
[[quote:3]]
Един следобеден петък на плажа, докато се наслаждавам с цялото си същество на морето и вятъра и една сладка тръпка, получавам мейл. От екрана на телефона ме гледа една почти непозната. В един момент - сериозна, в друг - засмяна. Очите й са прекалено кръгли, устата – прекалено голяма. Но е красива. И е различна. От мен най-вече.
[[more]]Гледам тези снимки, гледам ги точно с почуда и удивление. Аз ли съм?! Ако тези снимки ги види човек, който не ме познава, ще ги намери за очарователни. Моите приятелки ги намират за това-не-си-ти. А снимките са красиви. Линда е снимала това, което съм била аз тогава. И все пак, какво ми е липсвало? Суета ли, ниска самооценка ли?
[[quote:4]]
А може би всъщност нищо не ми липсва. Особено нуждата да си докажа, че съм привлекателна. Да се запомня изрично като такава. И най-хубавите ми снимки са тези, в които не се правя, а съм.
[[quote:5]]
