Този път направо на въпроса - да разчупим матрицата с филмите, книгите и началното опиянение, въобще цялата интродукция със самолюбуването.
Пак се мотая из "Петък" с чаша алкохол в ръка (хм, имам забележки към наливаното количество, но гледам да се вредя при мило момиче или при длъгнест симпатяга), най-накрая по фланелка, къси панталони и велурени джапанки "О'Нийл" (най-добрите). И пак тълпите пияни чужденци от лоу-кост полетите дразнят и променят микрофауната на мястото - по десет в "шиптарска редица", без и едно момиче с тях, пияни от бира (!), шумни, недодялани, досадни и завеяни, но напористи (те да си изрецитират репертоара, пък каквото стане). И въобще не коментирам външния им вид на зачервени шопари с мътни малки очички. Както и да е, "каквото не можеш да промениш" и т.н... Лавирам, обикалям, подпирам се на колона до дансинга (Боб Фоси се върти в гроба), после пак излизам на въздух.
"Mенаж а троа" на десет очи. Наблягам на цитатите, защото скоро четох Томас Пинчън и съм "постмодерно" настроен...
Нашенците също са жалка гледка ("ако не харесваш иронията, не се поглеждай в огледалото") - чантички, раници, къси чорапчета, тържество на материята над интелекта, вкуса и естетиката. Има обаче много хубави момичета.
След като обхождам аудиторията с внезапно избистрен по чудо поглед (след шотове, 300 грама, нова голяма и малко трева), виждам две кльощави интелектуалки с къси полички, остри личица, дълги гриви и осем очи, които се оглеждат като "кози в коприва" и ме стрелкат с поглед. Клатушкайки се, тръгвам да им предложа почерпка, като в разстроеното ми неоправдано оптимистично съзнание се мержелее "менаж а троа" на десет очи. Наблягам на цитатите, защото скоро четох Томас Пинчън и съм "постмодерно" настроен...
Да не ви бавя повече. Завършекът беше само на шест очи и играх на чужд терен, защото у нас ме е малко срам от запуснатост (не точно артистична) и мърлява немара, всъщност необясним отказ от поддържане и ред. Този голям въпрос ще се наложи да го решавам кардинално и скоро.
