Любов и други бедствия

Писмо за дъщеря ми: 3

Ти се усмихваш, а аз се чудя. Трябва да те науча как да сплетеш живота си така че да не ти го разкъсват. А това какво е?

Писмо за дъщеря ми: 3

Запознах се с Ника на 16 юни 2013 г.

Оттогава всеки ден сме заедно.

Толкова много искам да й кажа, покажа, разкажа.

Всяка седмица ще й пиша по едно писмо – някой ден тя ще ги прочете, а аз няма да съм забравила думите си за нея.

 

Миличко мое момиченце,

Ти се усмихваш на всички. На 7 месеца си и се усмихваш на всички. Дори понякога на хора, които не те гледат. Просто ги харесваш и им се усмихваш.

Ти се усмихваш, а аз се чудя. Трябва да те науча как да сплетеш живота си така че да не ти го разкъсват. А това какво е?

Да ти кажа, че не трябва да се усмихваш на всички. Че хората са злостни, подли, лицемерни, угодливи, летливи и, като цяло, вехти. Че не заслужават усмивката ти. И така да прекърша финото стъбълце на цветната ти радост от това, че си жива.

Да ти кажа нещо и да бъда с теб, когато разочарованията се опитват да те сплескат. Мръсотията петносва дълбоко и, след като времето я отмие, отдолу остава цинизмът на изпраното през така наречения житейски опит същество.

Да вярвам, че точно ти ще имаш точно твоята си непоклатимо издълбана просека, по която ще срещаш само достойни за усмивката ти. Страшно наистина много ми се иска да вярвам, че е поне мъничко по-възможно, отколкото знам, че не е.

Говорих с един прекрасен човек за това. Истински принц е той. Има 3 деца. И знаеш ли той какво каза: ами, аз избирам вариант 4. Усмихвам се заедно с детето и решавам, че щом то може, значи и аз мога. Нали  децата са по-мъдри от нас, значи знае нещо, което аз съм забравил.

Обичам те.