[[quote:0]]Позволявам на някакви неща да ме наранят
Позволявам да се случват невероятно щастливи неща
Позволявам да се случват много тъжни и малко неприятни работи
Позволявам хора да ми казват неочаквано прекрасни неща
Позволявам да не ме харесват
Позволявам да не ми харесва
Позволявам да ме харесват
Позволявам да ми харесва
Позволявам на работата да ме обхване и залее
Позволявам на съня да дойде не по план и график
Позволявам някакви софтуерни ъпдейти да ми отнемат времето
Позволявам на неизречени неща да дойдат и да искат прегръдка
Позволявам пастата да се вари сама за кратко
Позволявам да изненадам себе си да остана със себе си да чувам тишина в себе си
Позволявам да е това което е
[[quote:1]]Не е нито стихотворение, нито списък, нито каквото и да е горното изреждане. То е нещо като множество въпроси напоследък, които не искам да остават като въпроси при мен. Защото и без това имам много.
Защо не пиша Защо не се справям с някои неща, с които съм се справяла Защо се справям с неща, за които и понятие си нямам, че се справям Защо нямам време Защо да не се отпусна [[quote:2]]Защо не намирам достатъчно време да се обърна навътре Защо готвя по-рядко творчески манджи Защо толкова неща се промениха за нула време Защо изпитвам тъга Защо изпитвам и тъга и радост едновременно Защо се отдалечавам Защо се отдалечавам и приближавам едновременно Защо не усещам една посока Защо усещам много посоки Защо забравям някои неща Защо внезапно осъзнавам неща които не съм разбирала
Отговорът е: не знам. Позволявам да не знам. И позволявам да си го кажа.
А както настояват мъдрите учители, позволявам да си кажа и още: по-полека с въпроса защо. Дори и тогава, когато е насочен към себе си. Или дори най-вече, когато е насочен към себе си.
Това е. Внезапно – точка.
А пък понякога човек е като голяма къща на пуста улица. А понякога къщите преминават като хора, но по-устойчиво, през вековете.
Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.
