Петък следобед из София. Краят на септември.
Есента е тук. И моят град пак се държи като моя град преди години.
Когато гимназията ми беше в Лозенец, бяхме първа смяна и следобедите прекарвахме в центъра. Навсякъде в центъра.
Тротоарите са все така криви, посипани с листа от кестените, редуват се спокойни и натоварени места, спокойни и забързани лица.
По дрехите не може да се разбере кой сезон е. Жени с летни рокли и сандали, жени с поли и кожени ботуши, жени от околните, преди предприятия или служби, сега наречени офиси – строги рокли и токчета.
Учениците – по къси ръкави, дънки и кецове. И с най-разнообразни прически. Особено момичетата. Точно като в края на 90-те. Конски опашки, бръснати глави – момиче ли си, уейвка ли си, метъл ли ти се слуша...
С приятелка от едно време (определяме се като “ялтаджийки”) пием кафе в картонени чашки, седнали на кашпи на тротоара на “Патриарха”. Покрай нас профучат коли, а ние бърборим и се хилим и не ни дразни високата скорост на някои от по-отворените. Възрастен господин отваря следобедно магазинчето си за антикварни книги.
На “Попа” – прелест. Ретро трамвай. Ватманът говори по мобилния, докато чака сигнал, че може да продължи към Строителния. Можеше да е ретро ватман. Знам ли...
Напред към БФС, към парка. И пак има скейтъри. За съжаление има мегадразнещ саундчек. Голям концерт на стадиона. На Националния стадион ще пее национална звезда. Не искам да се сещам, че знам името й/му.[[more]]Покрай Ректората си е все така оживено. Коли, народ, млади, стари.
В Докторската градинка пак има майки с деца. И ученици от Музикалното. Нещо ми е неестествено с тази свежа зелена трева. Преди пък вероятно пак съм намирала кое да ме подразни леко...
И изведнъж от “Марин Дринов” се появяват полицаи. Петима души. До всеки от тях по един мъж, с по-тъмна кожа, с по една раница на гърба. Но не гледат в земята, главите са вдигнати. Всички стигат до един рейс, който е бил стар още когато бях в гимназията. Спрял е пред кино “Левски”. Мъжете се качват, сядат, гледат през прозорците. Аз отивам в парка “Заимов”, те в някой бежански център.
В парка още майки, още деца, мирише на есен, учениците от Английската са на бира. Както и преди.
Взе, че заваля.
