Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Приказка за парното

Приказка за парното
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Имало едно време, всъщност съвсем в сегашно време, едно момиче, което много обичало приказките. И все се тръшкало, че не живее в приказка, а в лишен от вълшебства свят, където никакви чудеса не стават, даже напротив – все лошите побеждават, винаги алчният печели, а беднякът става все по-беден. И къде са смелите герои, които спасяват принцеси, бият се с дракони и въпреки трудностите, продължават напред? Къде са добрите феи и елфите? Къде са честта, смелостта, добротата?

И така, тя предпочитала да живее с приказките, непрекъснато четяла, гледала вълшебни филми и малко по малко започнала да изтънява, да избледнява и да става прозрачна. Не искала да гледа телевизия, да чете вестници, да слуша радио. Не намирала нищо въодушевяващо в живота такъв, какъвто го познаваме. А в същото време й се налагало да го живее, прозрачна – непрозрачна, да се сблъсква с всекидневни изпитания, да търси работа, да плаща заплати, да се бори с криза, държава и нечестна конкуренция. Да помага на майка си, с каквото може. Да й дава пари, да ходи да я вижда, без да може да просто с вълшебна пръчка да оправи нещата и да й върне здравето, работата, достойнството.

После, един ден, когато била най-тъжна и се питала как, по дяволите да продължи да живее в този свят, в който абсолютно нищо не я трогвало и вдъхновявало, изведнъж провидението се намесило.



Майка ми живее на студено. Независимо от всичките ми опити да променя това и факта, че плащаме несметни богатства на Топлофикация, в нейната къща винаги е студено. Никой съсед не се бил отоплявал, имало загуби по мрежата и прочие. Отделно, в моментите, в които никой не я следи, тя самата намалява радиаторите, за да не трупа сметки. И това не е всичко. В кухнята е доста по-студено, отколкото в хола, където по принцип не е топло. Имало било въздушна възглавница. От месеци се разправяме да викне техник да я оправи. И днес, най-накрая, разбирам, че той е дошъл. Разбирам и защо досега тя не го е викала – за да спести 20 лв. Това го изпуска, докато развълнувано ми обяснява какво е станало. След като човекът оправил радиатора, тя извадила тези свидни 20-те лева и му ги подала. Но човекът я спрял. „Никой не трябва да стои на студено на Коледа.“ И не ги взел, не взел тези 20 лева, заради които моята майка стои на студено.



Тогава момичето си спомнило за всички тези, които въпреки трудностите продължават да работят, да се борят, да си плащат данъците, да са почтени и да не се отказват от тази почтеност, защото за тях и само за тях тя значи нещо.

За всички, които въпреки ниските си заплати, продължават да ходят на работа, намирайки сили за усмивка, намират сили да учат децата, да лекуват болните, да спасяват човешките животи. Или да оправят парното. Защото за тях "дълг" значи нещо, а и дори да не разсъждават така, това им е работата. И в това има повече вълшебство, отколкото във всички приказки за големи герои.

Спомнило си, че един малък човешки жест е способен да направи чудо, да промени света, да ни донесе вяра в доброто. И че, както се казва в любимия "Властелин на пръстените" - не само големите герои могат да променят света, а малките, невидими и простички ежедневни действия на малките хора са тези, които в крайна сметка имат значение.

Тогава момичето си поплакало, а после се погледнало в огледалото. Не била прозрачна. Била се върнала. Тук, където също има герои.  
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...