Нашите съседи си взеха куче. Накратко ситуацията е, че тези хора имат три деца, две от тях малки, и с тях имаме общ вход към гаражите ни и двата ни двора. И те, и ние сме спокойни хора, не си пречим по никакъв начин. За да довършат мечтата си, в което не виждам нищо лошо, допълниха картината на семейство с деца и голяма къща и си купиха много скъпо куче, което ще стане 50-60 кг в следващите 2-3 години. Оставиха го на двора. Нощем го прибират в гаража, където го държат поне 12 часа самò, в тъмнината. Животно на 5 месеца. А когато е на двора, му се радват от балкона. Понякога някой подава една ръка да му сипе вода или да му даде храна и си прави с него снимки за Фейсбук, където бере лайковете на постигнатата си мечта.
Когато е навън, то иска мен. Иска мен, защото аз съм единствената, която му обръща внимание, която му говори, която го гали, която е готова да играе с него и му предлага разни мозъчни стимулации като например да го научи на „седни”. Нещо, което то, милото, понеже не е резултат от естествен отбор, възприема много трудно. Посреща ме с такъв възтрог, с такова очакване, че иска да ме изяде! Цялата тази енергия е в изпокъсаните ми рокли, шалове, зимното ми яке, няколко чифта клинове, които съм сменила вече, одраните ми и изпохапани до кръв ръце. Усилията ми да им внуша с добро на тези негови хора да го заведат на училище, където професионалисти да го научат на 4-5 команди, не дават никакъв резултат, защото „ми на мен не ми скача”.
Някак си ще се оправя с тази ситуация, като вероятно дресирам това куче лично, защото собствениците му не взимат никакви мерки, но стигам до същността – не си взимай куче, ако не знаеш какво е куче. Ако нямаш никаква представа от какво има нужда то и какво се очаква от теб като негов стопанин. Не си взимай куче, ако смяташ да го оставяш по цял ден самò да те чака, а после нямаш нерви да се занимаваш с него, защото имаш малки деца и работа и всичко останало. Не си взимай куче, ако нямаш намерение да го научиш как да се държи сред хората и ако те е гнус от неговите изпражнения, които са за събиране от теб, да! Не си взимай куче, ако
смяташ да го осакатиш с еснафщината си да имаш „породисто куче”, което някак си да те представя от какво ниво си – това е жестоко и варварско. Всички тези породи са създадени с някаква цел – едни да събират овцете по поляните, други да тичат след дивеч в гората, трети пък да гледат с нас Netflix. Кучетата не са играчки, те не са си самодостатъчни. Ако искаш самодостатъчно животно и да ти е лесно, вземи си котка.
Аз имам и куче, и котка. Моята идея за тях, още от бебета, беше да бъдат свободни животни със свободна воля, да влизат и излизат когато и както намерят за добре. Мога да си го позволя, защото не живея в апартамент. Любимата ми книга за животни е „Соломоновият пръстен: езикът на животните” на Конрад Лоренц и още от началото смятах за нужно да ги обуча само на много елементарни неща за живот сред хора.
За 10 години нашите животни не са оставяни сами за повече от 2-3 часа на ден, и то не всеки ден. Дали сме си сметка предварително какви животни искаме, какъв е нашият личен и семеен темперамент, начин на живот и сме отгледали спокойни, щастливи, самостоятелни и психически стабилни четириноги, които нито са яли пантофи, нито са гризали кабели, нито пък са повръщали и уринирали по възглавниците ни, ей така, за да ни напомнят за себе си.
Аз никога няма да разбера как може човек да е толкова глупав, че да изложи малките си деца на опасността, която представлява едно неуравновесено и неглижирано животно, още повече когато се очаква то да стане с размерите на малко пони. Смятам, че освен да слагат чипове, собствениците трябва да преминават задължително и курс, в който всяко домашно животно да бъде обучавано.
Но понеже това няма да стане никога (или поне не в близко бъдеще), то казвам ти: не си взимай куче, ако не знаеш с какво се захващаш и не си готов за това. Просто не всяка лъжица е за твоята уста!
