Любов и други бедствия

Простота и сложни въпроси, свързани с нея

Простотата е нещо свързано с неприсъствие, с липса...или може би простота е качество чрез минимализъм...?

Простота и сложни въпроси, свързани с нея

Simplicity – be artless, speak your mind, do not twist the words, avoid diplomacy.

Простота – да бъдеш безизкусен, да говориш онова, което е в ума ти, без да засукваш смисъла на думите, без дипломация. Това е препоръката на Свами Шивананда.

Това беше моят месец май. Месец на простотата. Поредното предизвикателство.

Дали умът мисли просто. Дали сърцето чувства просто. Дали ръцете творят просто. Мисля, че не. Не, не, не. Но тогава, наистина, какво е простотата?

Липса на превзетост.

Липса на преструвка.

Липса на претенция.

Липса на егоизъм.

Липса на натруфеност.

Липса на приповдигнатост.

Липса на…твърде много неща…

Простотата е нещо, свързано с неприсъствие, с липса. Нещо, което е по-малко, нещо, което е по-скромно. Нещо, което е по-минимално. Нещо, което в своя минимализъм прави себе си достатъчно изразимо, изразително, убедително, качествено. Простотата категорично не е недостиг. Например:

Проста гозба е тази, чийто съставки са малко на брой, но тяхното качество само по себе си я прави хубава, вкусна, забележителна.

Проста подредба е тази, чийто елементи са минимални, но ефективни и убедителни в пространството.

Прости думи са онези, които не носят втори план в значението си, т.е. са абсолютно директни и целенасочени.[[quote:0]]Проста радост е положителна емоция, причинена от слаб, неагресивен в присъствието си стимул. Например проста радост, причинена от слънце, вятър, усмивка, от една проста дума.

Просто решение е онова, което не изисква комплицираност при прилагането му, но е достатъчно мощно в арсенала си от ефикасни, добре подбрани средства.

Може би простота е качество чрез минимализъм.

Простотата е минимализъм в крайната точка на процеса, минимализъм при превръщането на ресурсите в резултат.

Все пак отново повтарям, простотата не е недостиг.

Тя е крайно синтезирана ефикасност, сбитост със саморазбиращ се морал, който носи щедрост, откритост, честност.

Защо пък този морал да е саморазбиращ се? И защо простотата да носи етика? Всъщност не е ли простотата отвъд морала? Може би по-скоро да?

Сега нямам всички отговори по отношение на простота. Просто започвам да си задавам въпросите и се пробвам с някои свои отговори, следствие на разбиранията и преживяванията си и те може да изглеждат отвлечени и абстрактни.[[more]]За заземяване и донякъде в свое оправдание мога да кажа, че празниците ме измориха – не мога да опиша всичко отведнъж. Беше твърде много. С две думи – дъжд, огън и зелена експлозия. И тотална липса на интернет. Постепенно ще разкажа. Но сега трябва да почина малко. Липсата на интернет може да свидетелства за определен вид простота, но изморява по друг начин.

 Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук