Любов и други бедствия

Прозрения

Почти винаги прозренията ни са на върха на езика, на носа, на пръстите ни. Понякога са в белите ни дробове – на път с въздуха из системите и клетките на тялото, или в сърцето – пътуват из цялата ни кръвоносна система...

Прозрения

Почти винаги прозренията ни са на върха на езика, на носа, на пръстите ни. Понякога са в белите ни дробове – на път с въздуха из системите и клетките на тялото, или в сърцето – пътуват из цялата ни кръвоносна система, или в стомаха, който толкова честно ни дава сигнали за това, което психически и физически е наред и за това, което не е. И бидейки на тези очевидни места, често не можем да видим, усетим, разпознаем прозренията си – те са съвсем близо, в нас, до нас, и все пак са малко неуловими. [[quote:0]]Моите прозрения през изминалата година бяха много. Тъкмо бях на път да си събера един хубав списък от неща, които ми помогнаха в осмислянето на света през миналата година, и се случи нещо, което ни заведе в болница с майка ми, и в последната седмица от годината ме накара да мисля само за най-важното и кое е всъщност то.

Малко преди това първият от късметите ми за Коледа беше “не се занимавай с незначителни неща”. Особен късмет, помислих си, от всяка гледна точка. И даже не е никакъв късмет, а доста спешно предупреждение да се замисля за важните неща и да отделя неважните. След това дойде и случката с майка ми. Така стана много наложително освен да действам като сестра и санитарка, и да мисля. И не беше лесно, защото се намесиха много емоции – на отрицание на случващото се, фрустрация, чувство за опустошеност, безсилие, ярост и други подобни и много типични чувства при непредвидени трудни ситуации. Повтарях си, че това е трябвало да се случи, че е някакъв урок за мен, за нас. Но какъв... Наистина трябваше да мисля и по възможност това мислене трябваше да протече отделено от емоциите.[[quote:1]]Това поне го знам от йога. Повтарях си като мантра:

Случващото се – това не съм аз.

Чувствата ми – това не съм аз.

Мислите ми – това не съм аз.

Трябваше да се издърпам от ситуацията – както барон Мюнхаузен за косата си от блатото. Тоест, да погледна отстрани на себе си и на случващото се. И постепенно разбрах.

Най-важно от всичко е аз да съм добре.

Ако аз съм добре, животът и реалността ще са добри, без значение предизвикателствата.

Ако съм достатъчно смела и спокойна, трудностите ще идват и ще си отиват. Няма да има значение, че са трудности, а просто ще са по-особени ситуации – и толкова.

Въпросът е да дефинирам какво означава простата фраза „аз да съм добре“. Най-малко е незаинтересованост и непукизъм. По-скоро може би е баланс – физически, умствен, психически. И този баланс не е лесна работа, а очевидно съзнателна, упорита работа. Но най-трудното, дори най-страшното и смущаващото е да се стигне до формулировката “искам да съм добре”![[quote:2]]Мнозина от нас не смеят да формулират това. Боят се, че ще ни вземат за егоисти, че не заслужаваме да сме добре, че ако се стремим съзнателно към чувството за баланс и удовлетвореност, дърпаме дявола за опашката и ще последва нещо лошо.

Каквото и да е, аз искам да съм добре. Искам да съм добре!

Не казвам, че е лесно да се постигне. Но искам да съм добре и ще правя съзнателно неща по въпроса.

Пожелавам го и на теб! Всичко останало остава несъществено. Или по друг начин казано, всичко останало става трудно, изморително, неосъществимо, безсмислено, дори убийствено и самоубийствено.