ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Разчистване на навалицата в 3 стъпки

Разчистване на навалицата в 3 стъпки
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има дни и седмици, в които ми идва в повече. В повече работа, в повече терзания, в повече сериозни размишления, в повече силни и тревожни емоции. Грешката в този момент идва от това, че решавам, че причината е в мен и започвам да се напрягам още повече – да разбера защо така мисля, защо така чувствам, защо съм уморена, защо тонусът ми е слаб, защо съм раздразнителна, защо съм озадачена, разочарована, потисната… Изреждането на тези състояния може да продължи и още. Колкото повече недостатъци си намирам, толкова по-непълноценно се чувствам, това на свой ред извиква нови неудовлетворения и така до безкрай. Какво да правя?

Отговорът е прост и ясен: въпросът не е какво още да се прави, а какво да спре да се прави. Когато нещо идва в повече, умът и тялото го показват и тогава именно е времето да се направи нещо или по-точно да се вземат мерки да се спре нещо или повече неща.

Трудно ни е да се отказваме от дейностите или наклонностите, на които считаме, че сме господари.
Както каза вчера Мурад – тренерът ни по управление на проекти, когато на масата ни се сервира още нещо допълнително за изпълнение, друго нещо трябва да се махне оттам. Т.е. добрият професионалист трябва да умее да се пазари – взимам и правя това, но за сметка на нещо друго, от което заедно се отказваме.

Подобен принцип се опитвам да спазвам при пазаруването на дрехи – нося няколко нови покупки у дома, но за сметка на това изнасям от вкъщи същото или по-голямо количество стари или омръзнали дрехи. По едно време толкова задобрях в тази практика, че разчистих тавана и дрешника до степен да се учудвам от радикалния си замах в изнасянето.

Обаче явно не умеем да правим същото с емоционалния си свръх багаж и прекомерната си ангажираност. Т.е. трудно ни е да се отказваме от дейностите или наклонностите, на които считаме, че сме господари, стопани. Нагърбваме се с какво ли не, добавяме ангажименти, а забравяме да се откажем от нещо. Прилагаме хватки за увеличаване на личната си производителност в различните си роли на работещи, на родители, на подкрепящи родители. Но това не е упражнение без край. Каквото и да се прави, имаме своите лимити. Затова по-ефективно ми се струва отказването от различни дейности. Например:

Хей, момичета от града, поемете въздух, това е  Мария Ю, персона със собствен Лирически Субект /Това е нещо като Вътрешен Глас, но също е и Главен Герой в стиховете на Мария Ю, а също добива и форма нейно алтер-его от време на време, както и някои други форма/ и Таен Тефтер. Това е всичко за нея. Тя живее в мансарден апартамент на един от хълмовете в града, ако този град изобщо има хълмове, п...