Ретроспективно или какво научих през последните две години?

С наближаването на края на всяка година се опитвам да си припомня най-ценните уроци, които съм научила и изводи, които съм си направила през нея.  По този начин много по-лесно определям целите си за идната година и посоките, в които искам да работя. Знам, че много хора прибягват до този похват и вярвам, че той позволява на всеки практикуващ го по-лесно да види невидимото в схемата на ежедневното ни дребнодневие.

 Миналата година за първи път не си позволих този самоанализ, но сега мисля, че дойде моментът за това. Всички които ме познават добре знаят, че последните две години за мен бяха изключително динамични, трудни и интересни. Изпълнени с всевъзможни съществени и някои не толкова съществени събития и решения, те неминуемо ще оставят трайна следа в моя живот. Това са едни от най-трудните ми, но може би най-щастливи години. Съдбата ми даде възможност да си отворя очите за важните неща от живота, да получа ценни уроци и да разбера кои са приятелите ми.

Щастлива съм, че имах куража да отворя вратата към голямата промяна и че не бях сама в този не лек път. Благодарна съм, че животът ми даде възможност да надрасна себе си и да открия нещата, които ме вълнуват. Вярвам, че няма нищо случайно в този живот и човек трябва да не си затваря очите за посланията, които той му отправя. Точно, за това искам на глас да споделя нещата, които научих през последните две години с надеждата, че те биха били полезни не само на мен:

1. Достойнството има цена и тя е много висока. В днешно време да имаш достойнство е скъпо удоволствие, което не всеки може и най-вече иска да си позволи.
2. Няма нищо по-важно от семейството. Няма как да не споделя радостта си от подкрепата на всичките ми близки и най-вече на любимия ми човек. Изключително съм благодарна за всичко, което направиха за мен и за факта, че независимо от трудностите те и за миг не се усъмниха в моето решение
3. Масите обичат силните. Не претендирам за изключителна прозорливост с този извод, но трябва да призная, че бях изключително неприятно изненадана колко хора, които твърдяха, че са ми приятели, забравиха мигновено за мен, в момента, в който станах неудобна за силните на деня.
4. Човек не трябва да спестява истината на околните, опитвайки се да защити достойнството им. Често тези опити се разбират погрешно - хората нямат склоност да се вглеждат в недостатъците си и да търсят причините за проблемите в себе си.
5. Истинските приятелите са рядкост -  поне в моят жовот е така. Радвам се, че важните за мен хора продължиха да са част от живота ми и че открих в лицето на Лени нещо, което не се среща всеки ден – верен и откровен приятел.
6. Не е лесно да си работодател. Признавам, отстрани изглежда много по-вдъхновяващо и елементарно.
7. Най-важно е какво ние искаме, а не какво очакват другите. Животът е прекалено кратък, за да следваме чуждите мечти, а не своите.
8. Децата са способни да ни научат на всичко, стига да можем да си отворим очите за нещата, които искат да ни кажат.
9. Човек трябва да се усмихва. Така животът придобива друг смисъл и всичко се случва по-лесно и бързо.
10. Няма нищо лошо и срамно в това да поискаш услуга!
11. Няма страшно да кажеш  - Благодаря!

Сигурна съм, че списъкът може да продължи до безкрай, но вярвам, че от тук нататък всеки сам за себе си трябва да реши как да го развие. Единственото важно за мен в този момент, е че вече спокойно мога да помисля, за всичко което ми предстои и искам да развия или променя в живота си.