Любов и други бедствия

Ретроспекция на лятото

Юни, Юли и Август са време, когато червените завеси падат.

Ретроспекция на лятото

Снимка: Nathan Kowley

Юни беше дългоочакван, той е месецът на завършека. Повечето ученици завършват училище, а родителите правят последни приготовления за предстоящата ваканция. Юни е време, когато нещата, които искаме да направим през лятото, се увеличават, защото вярваме, че ще бъдем безгрижни, далеч от обичайните отговорности. Не след дълго обаче разбираме, че единственото, от което се нуждаем, понякога е да поспрем и просто да се наспим.

Юни е месец, в който всяка мечта ни изглежда толкова постижима, че вече сме готови със списък как да я постигнем още на втория ден.

Юли идва със своите опияняващи изгреви, макар за повечето хора непредпочитани, ставането рано не е опция, все пак е лято. Безсънието също си казва думата, защото навън става топло, а вкъщи не е интересно. Юли е месец, през който всеки се освобождава от товара, натрупан през предходните месеци, и отново вдишва аромата на пълните с енергия слънчеви лъчи. Юли е месец, през който срещите с приятели, живеещи надалеч, започват и плануването на нови приключения с тях стартира мигновено. Юли е междинен месец, през който решаваме кое е добро за нас и кое не, кое да оставим и кое да вземем в оставащата половина от годината.

Юли е месец на магия, случайни срещи, неочаквани запознанства, много позитивна енергия и изненади, идващи от самите нас. Изненади, които оставят топъл отпечатък.

На сцената се появява и Август, който се прокрадва из малките кътчета на времето, когато неусетно забравяме, че всичко има своя край, което въобще не е лошо. Август е този месец, който носи най-много носталгия по детството, семейството, старите мечти и очаквания, игрите, за които си мислим, че сме стари. Август е този месец, който ни помага да се откъснем от реалността и да помислим върху нещата, които са най-важни за нас в този момент. А след това пренареждаме приоритетите си, правим нови списъци за постигане на други цели и неусетно преминаваме през водовъртежа на миналото и непознатите точки на бъдещето. Освен това Август е


месец, в който след шумни дни и нощи отиваме при баба и дядо, за да слушаме истории от тяхната младост, да играем игри, които ще владеем много добре, когато остареем, или просто време за четене на книги. И между всичко това правим последни планове за пътешествия, които биха ни се отразили ободряващо преди прибирането в обичайния хаос.

Август е този месец, който носи най-много носталгия по детството, семейството, старите мечти и очаквания, игрите, за които си мислим, че сме стари.

Началото на Септември е пълно с последни срещи с приятели, с които няма да се видим задълго, последни размишления върху това, което наистина искаме, последни дни, прекарани в спане до късно, последно стягане на багаж. Началото на Септември е цялото лято, събрано в една кратка ретроспекция, която да помним в следващите дванайсет месеца, защото само след няколко дни ще ни се прииска да бъде лято отново.

Началото на Септември е цялото лято, събрано в една кратка ретроспекция.

Продължавам да си мисля, че това е най-тъжното и в същото време най-прекрасното време от годината, защото е пълно с много въпросителни дали ще се справим с всичко, което предстои, или дали ще бъдем истински щастливи. И защото в крайна сметка сами намираме сили и мотивация да започнем и да не се предаваме, докато не се получи, защото това са нашите мечти. Не е като Нова година, когато всички имат безброй причини да надграждат определени неща. Това време е и най-красивото, защото ти показва на какво си способен и виждаш като на прожекция бъдещите си усмивки, които тайно и силно копнееш да ти се случат.

Оказа се, че Лятото е красиво по свой собствен начин, защото ни дава разнообразни възможности, които са паметни и които ще ни помагат, било то за да си спомним в тъжните дни на какво сме се смели с приятели или какво ни е мотивирало да започнем нещо ново в животите си.

Юни, Юли и Август са време, когато червените завеси падат, защото театрите не работят през Лятото.